ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...

ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...
ЛЮБОВТА ЛИ?ЛЪЖА БИЛО Е ВСИЧКО,КАЗВАТ... НО КОЛКО ИСТИНИ ДО ДНЕС НАПРАВИЛИ СА МЕ ЩАСТЛИВА?!

неделя, 21 август 2016 г.

Спомен за АНГЕЛ КАРАЛИЙЧЕВ

       Ангел  Каралийчев  
е български писател и преводач, известен със своите разкази и книги за деца. Работи като редактор и сътрудник в няколко периодични издания и издателства. Пише разкази, пътеписи и приказки, преразказва български и чуждестранни приказки и легенди.


Ангел Иванов Каралийчев е роден на 21 август 1902 в гр. Стражица, обл. Велико Търново. Писателската му дейност започва, когато е на 17 години - в сп. „Ученическа мисъл“ (Русе) помества стихотворението си „Орелът“. Работи известно време в общината в Стражица. Следва химия в Софийския университет. Дипломира се в Свободния университет през 1928, където завършва дипломация. Първата му книга - революционната поема „Мауна лоа“ излиза през 1923 г., на следващата година - сборникът му с разкази „Ръж“, а през 1925 г. е издадена и първата му детска книга - „Мечо“. Работи като редактор във в. „Кооперативна просвета“ (1932-1944), изд. „Народна младеж“ (1947-1952), в. „Литературен фронт“ (1952-1953), изд. „Български писател“ (1952-1969). Сътрудничи на сп. „Нов път“, „Червен смях“, „Чернозем“ и др. След известния разрив на „новопътци“ с Георги Бакалов от 1925 г. публикува в сп. „Златорог“ на Владимир Василев, „Българска мисъл“, „Венец“, „Детска радост“, „Светулка“, „Кооперативна просвета“ и др. 
Пише разкази, пътеписи, приказки, както и авторизирани приказки и легенди от българския и чуждестранния фолклор. Автор е на книгите с разкази „Ръж“ (1924), „Жълтици“ (1925), „Имане“ (1927), „Сребърна ръкойка“ (1935), както и на 15 книги за деца и юноши: „Приказен свят“ (1929) „Ането“ (1938), „Тошко Африкански“ (1940), „Житената питка“ (1948) и др. 


През 1931 г.Ангел Каралийчев се жени за актрисата Вела Ушева.Семейният му живот е белязан от две трагедии.Първородният им син умира на няколко месеца.Две години след нещастието се ражда дъщеря им Ани.За любимата   си мъничка дъщеричка  Каралийчев пише най-жизнерадостната си детска повест "Ането".
Но и второто дете умира ,ненавършило 2 години.Ударът е страшен. Двамата родители са съсипани и  не се решават повече на имат деца. Писателят спира да пише. Но за кратко. През 40-те години на  миналия век Ангел Каралийчев сътворява най-прекрасните си детски произведения, които стават класика. Илюстрциите правят най-големите ни художници - негови добри приятели - Илия Бешков, Стоян Венев, Любен Зидаров.
Писателят умира на 14 декември 1972 г. в София.


Повече от четиридесет години пише разкази, приказки и повести за деца. Една от най-обичаните му книги е „Приказен свят“. За нея през 1974 г. Каралийчев получава от Международния съвет за детско-юношеска литература (IBBY) Почетна грамота на името на Андерсен и е първият български писател, вписан в почетната книга „ Х. Кр. Андерсен“.




Майчина сълза

Заромоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне. Сви се малкото птиче-лястовиче в дъното на гърнето и затрепера от студ и мъка. Всички си отидоха. Отлетяха на юг неговите две сестричета. Изгуби се майчицата му в топлите страни. Кой ще го стопли в тая дъждовна нощ? Оставиха го само в дъното на гърнето, защото беше сакато и не можеше да лети. През лятото избухна пожар в къщата, под чиято стряха майка му беше свила гнездо. Докато старата лястовичка смогна да грабне рожбата си от огъня, един въглен падна в гнездото и парна лястовичето по дясното крило. Голото пиле примря от болка. Когато се свести, то видя, че се намира в ново гнездо, а над него седи майка му с клюмнала глава. Най-напред се опита да раздвижи крилца, но не можа, защото дясното, изгореното крило беше изсъхнало.


Търкулна се лятото. Потъмняха гроздовите зърна. Пукнаха се пъпките на димитровчетата в градината. Почнаха да се събират лястовичките по телеграфните жици. Те се готвеха за път. Жиците заприличаха на броеници.
Една сутрин старата лястовичка смъкна своята саката рожба в градината и рече:
— Мило дете, ние днес ще заминем на юг. Ти не можеш да летиш. Затуй ще останеш тука, ето в онуй гърне съм ти нагласила мека перушина. Там ще лежиш. А когато огладнееш, излез навън и си клъвни нещо. Цялата градина е зарината с плод. Виж какво хубаво димитровче е склонило чело над входа на гърнето. Ти не тъгувай. Напролет ние пак ще се върнем.
— Благодаря, майчице, дето си се погрижила за мене! — промълви сакатото и за да скрие сълзите си, навря главица под крилото на майка си и притихна.
Всички си отидоха. Занизаха се мрачни дни. Заваля дребен дъждец. Наквасеното димитровче тежко отпусна цвят над гърнето. Една дъждовна капка се търкулна по най-долния листец на цвета и се нагласи да падне.
— Ах, колко съм уморена! — въздъхна тя.
— Откъде идеш? — попита любопитно лястовичето.
— Остави се. Голям път изминах. Ида от Великия океан. Там се родих. Аз не съм дъждовна капка: Аз съм сълза.
— Сълза ли? Каква сълза? — надигна се тревожно лястовичето.
— Майчина. Историята на моя живот е къса. Преди девет дена уморена и насълзена лястовичка кацна върху мачтата на един голям океански параход. Аз стоях в дясното око на кахърната птичка. Океанът ревеше. Духаше силен вятър. С немощен глас продума лястовичката на вятъра:
— Братко ветре, когато ходиш над света, ако минеш през България, отбий се при моето сиротно пиле и му кажи да се пази от черния котак, който се върти в градината. Забравих да поръчам на рожбата си, когато тръгвах. Кажи му още, че моето сърце изсъхна от мъка.
— Къде е твоето лястовиче? — попита вятърът.
— Оставих го в едно пукнато гърне, търкулнато, в градината, където цъфтят морави димитровчета.
Додето изрече тия думи старата лястовичка, аз се отроних от окото й. Вятърът ме грабна и ме понесе над света. Девет дена летях. Ето сега паднах на туй цвете. Колко съм уморена! Искам да капна и заспя.

Сърцето на сакатото, лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.
— Благодаря ти, майчице! — прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле.

Ангел Каралийчев 
е най-издаваният  автор 
след  
Иван Вазов, 

а творбите му са преведени на близо 50 езика!
ПОКЛОН!!!


четвъртък, 24 март 2016 г.

Днес е...24 март-на този ден за първи път познах МАЙЧИНСТВОТО


Най-голямото щастие...

И най-голямата отговорност...




Гледам снимката ти,дете,
и си мисля за шеметно препускащото време...
Спомням си мига,в който те гушнах за първи път-
няма по-голямо щастие от този миг!
Ураган от чувства изригна в душата ми!
Сърцето ми се разкъсваше на хиляди посоки-
от щастието,че съм дала живот,
до страха-дали ще го опазя...
И се молех да ми стигнат силите и времето
да дам всичко от себе си...
Гледам снимката ти,дете...
Вече си на 34...И също си майка..
И си казвам,
че чудото да създадеш истински човек
си струваше
всяка сълза,
всяка безсънна нощ,
всяка болка...
А щастието...ТО е неизмеримо...

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН,ДЪЩЕ!



На дъщеря ми

 Спи, спи, мое малко момиче,
мое дихание, мой смисъл.
Ще бъда твоя сянка в съня ти,
там... някъде дълбоко закътана -
където небето е спокойно и тихо,
където узряват, открити, мечтите,
където слънцето не залязва в очите ти,
където усмивката твоя е ослепителна
и отмерва на щастието ритъма.



Спи,спи,мое малко момиче,
небето цялото е в светлина.
Да знаеш само, мое ангелче сребролико,
колко ти прилича света!



На дъщеря ми

Родих те с обич, откърмих те със нежност,
сега растеш - прекрасно цвете,

към бъдещето
гледаш със надежда,
но и тогава пак ще бъдем двете
неразривно свързани с любов, каквато
може само майка и дете да свързва.
Дори и път далечен да поемеш, злато,
нишка кървава навеки ще ни връзва.
Ще дойде ден - от топлото гнездо ще отлетиш,
огнище свое някъде ще създадеш,
но винаги, когато имаш нужда,
на моите протегнати ръце ще се опреш.

Животът е превратен, понякога жесток -
да бъдеш силна от сърце ти пожелавам,
любвеобилна, нежна, слънчева, добра...
а в битките - повикай ме - до теб ще се сражавам.

Когато станеш майка, ще усетиш
какво изпитва моето сърце!
Дано си по-добра от мене -
да се гордее с тебе твоето дете!
tanq-pz





НА ДЪЩЕРЯ МИ

ЕДНО МОМЧЕ СЪС ЩРЪКНАЛ ПЕРЧЕМ ВСЕ ПО НАШАТА УЛИЦА СЕ МЯРКА: ТУ С ТРАНЗИСТОР,ТУ НА ВЕЛОСИПЕД ТУ С РИЗА,ЗАМАЙВАЩО ЯРКА... И МИ Е СМЕШНО,И МИ Е МИЛО, И СЕ УСЕЩАМ МЪДРА И СТАРА, СВОЯТА ЧАША ДОКРАЙ ИЗПИЛА. ТВОЯТ РЕД Е ДОШЪЛ.И ВСИЧКО СЕ ПОВТАРЯ МЪНИЧКА МОЯ,С ДЕТСКИТЕ РАМЕНЕ, С РАЗБИТОТО КОЛЯНО- КОГА,КОГА СТАНА ГОЛЯМА? ОЧИТЕ ТИ БЯГАТ СМУТЕНО СЪРЧИЦЕТО ТИ БИЕ В

ГЪРЛОТО. НЯКОЙ ВЕЧЕ СТОИ МЕЖДУ ТЕБЕ И МЕНЕ: ТВОЯТА ОБИЧ ПЪРВА. ТЯ Е КАТО ДЕТЕ ТОКУ-ЩО СЪБУДЕНО ТЯ Е КАТО КРИЛО ПЕПЕРУДЕНО- КАК ДА Я ПИПНА С РЪЦЕТЕ СИ ГРУБИ? МЪНИЧКА МОЯ(ТИ СИ ОЩЕ МЪНИЧКА, ТИ СИ ОЩЕ МОЯ- НО АЗ СКОРО ЩЕ ТЕ ИЗГУБЯ, ЩЕ ТЕ ОТВЛЕЧЕ ПОРОЯТ) МЪНИЧКА,ВСЕ ОЩЕ МОЯ, НАКЪДЕ ЛИ ЩЕ ТЕ ОТВЛЕЧЕ? КАКВО ЩЕ ТИ НОСИ ГОДИНА ПОДИР ГОДИНА МЪЖЪТ,ИЗРАСНАЛ ОТ ТОВА МОМЧЕ? ЩЕ ИМА ЛИ СЛЪНЦЕ В ГРАДИНАТА ВИ ИЛИ ЩЕ Я ПОЛОМИ БУРЯ ГРОЗНА? ЩЕ СТАНЕ ЛИ ДИВАТА ШИПКА КРАСИВА РОЗА? КАК СЕ БОЯ,КАК СЕ БОЯ ЗА МЪХА НА КРИЛЦЕТО ПЕПЕРУДЕНО; КАК МИ СЕ СВИВА ДЪХА ПРЕД ВЕЛИКОТО ,ВЕЧНОТО ЧУДО, КАК МЕ БОЛИ СЪРЦЕТО ОТ МИЛОСТ И ОТ ТРЕВОГА... ВИКА ТЕ,ТЕГЛИ ТЕ СТРАШНИЯТ ОГЪН- ЩЕ ИЗГОРИШ ЛИ ИЛИ САМА ШЕ СВЕТИШ? И АЗ СЛАГАМ ПРЕД ТЕБ МЪЛЧАЛИВО ВСИЧКО СКЪПО,КОЕТО СЪМ ИМАЛА И ОНОВА,КОЕТО СЪМ ЧАКАЛА САМО, МЪНИЧКА МОЯ, МОЯ ГОЛЯМА- ДАНО БЪДЕШ ЩАСТЛИВА!!! СТАНКА ПЕНЧЕВА



На  дъщеря ми

И ето настъпи и този момент
порастна,годините бързо се нижат
И малкото сладко и нежно дете
в жена се превръща-красива и умна.

Мечти и надежди и малко тъга
и повече радост,късмет ти желая,
и твоето малко-голямо сърце
щастливо да бъде,спокойно,горещо.


И мило момиче пази вечно в теб
детето което си,недей го изгубва.
И в ттрудни моменти помни, че зад теб
има хора които ще те обичат.

Бъди дяволита,бъди точно ти,
бъди непослушна и истински дръзка.
И твоят живот за рогата хвани
и дълго ,и страстно,и с хъс изживей го!




Благословия


ПОБЕЛЯ МАЙКА ТИ,МОЙТО МОМИЧЕ,
РАНО ПАДНАХА СЛАНИТЕ.
ТИ НЕ СИ ДЕТЕ
И ОЧИТЕ ТИ БЕЗПОЩАДНО МЕ ПИТАТ.

КАКВО ДА ТИ КАЖА
КАК ДА ТЕ НААУЧА
НА МОЯТА НАУКА ГОРЧИВА?
КАКВО ДА НАПРАВЯ,ЗА ДА ОСТАНЕ
СЪРЦЕТО ТИ ЩАСТЛИВО?

ВСЕКИ ИЗПИВА СВОЯТА ЧАША,
ВСЕКИ ПО СВОЙ ПЪТ МИНАВА...
ТРЪГВАЙ,ДЪЩЕ,
КАКТО РАДОСТНА ТРЪГНАХ
И АЗ ТОГАВА

ТВОЯТА МАЙКА ТИ ДАВА
НЕЩО СКЪПО ПЛАТЕНО:
ВЯРВАЙ!
ОБИЧАЙ!
ДОРИ НА ТАКАВА ЦЕНА
КАТО МЕНЕ...

СТАНКА ПЕНЧЕВА



ОТ МАМА-С ОБИЧ!

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!



неделя, 20 март 2016 г.

Тъй чакана,пролетта най-после дойде!

ДНЕС,20 МАРТ,в 6.30 ч.НАСТЪПИ
АСТРОНОМИЧЕСКАТА
ПРОЛЕТ!


В 6.30 ч. Слънцето, при своето видимо движение по еклиптиката, пресече пролетната равноденствена точка и от южната небесна полусфера премина в северната.
Периодът от началото на астрономическата пролет до началото на следващата астрономическа пролет отговаря на една тропична година и се равнява на 365,24219 денонощия. 
По света е възприетата календарна система, основаваща се на т.нар.Григориански календар. 
Според календара по определен начин се редуват обикновени години по 365 дни и високосни по 366 дни, в които допълнителният 29 февруари компенсира натрупаната разлика. 
Това е направено за удобство, но е и причината датата на пролетното равноденствие да е различна всяка година - варира между 20 март, 21 или 22 март за Северното полукълбо. 
Календарната дата зависи от това, колко години са минали от последната високосна.

Пролетта е един от четирите сезона в умерения пояс, заедно с лятото, есента и зимата. Астрономически тя започва с пролетното равноденствие (около 21 март в Северното
полукълбо и 23 септември в Южното) и свършва с лятното слънцестоене (около 21 юни в Северното полукълбо и 21 декември в Южното). В метеорологията се използва различна конвенция - пролетните месеци са март, април и май в Северното полукълбо и септември, октомври и ноември в Южното.


Пролетта, както и останалите сезони се дължат на наклона на земната ос, който е 23.5° спрямо орбиталната равнина в която се движи Земята. Поради този наклон различни части на планетата са подложени на различно осветяване от страна на Слънцето. В деня на пролетно равноденствие (пролетната равноденствена точка е през м. март за Северното и през м. септември за Южното полукълбо) директните слънчеви лъчи падащи под ъгъл от 90 градуса пресичат т. нар небесен екватор и навлизат в северното или южното полукълба (съответно март/септември). Вследствие на това, лъчите на слънцето падащи върху земната повърхност увеличават ъгъла си, слънчевото греене нараства значително.

Слънчевите лъчи започват да падат по-вертикално (под по-голям ъгъл), като това води до увеличаване на енергията с която се нагрява земната повърхност и океаните. В района зад полярния кръг слънцето изгрява с което се намалява и прекратява загубата на топлина в Космоса. С напредването на пролетта все по-голяма част от съответното полукълбо e осветено от слънцето като нощта намалява значително, а продължителността на деня нараства и става по-голяма от тази на нощта.

Затоплената повърхност загрява надлежащия въздух все повече, като в малките географски ширини започва да се формират топли и горещи въздушни маси, които настъпват все по на север в Северното полукълбо или все по на юг в Южното. В края на пролетта притока на енергия от слънцето превишава значително загубата в Космоса и това води до трайно повишаване на температурите — преход към лятото. Астрономическата пролет завършва в деня на лятното слънцестоене — през м. юни за Северното или м. декември за Южното полукълба. Тогава слънчевите лъчи идващи под ъгъл 90 градуса падат точно върху съответната тропична окръжност и спират миграцията си на север или юг, като в този ден слънцето заема най-високото си видимо положение над хоризонта за цялата година.


След дългата студена зима природата се събужда за нов живот
През пролетта дните започват да стават по-дълги от нощта, температурите се повишават, природата се връща към активен живот. Първите характерни цветя за сезона са кокичетата и минзухарите.


Няма поет,който да не е писал за пролетта...
*****
Пак ухае на цвят, пак на пролет ухаe

Дамян Дамянов

Пак ухае на цвят, пак на пролет ухае.
Здрасти, свят-необят, сбран във малката стая!


Здрасти, кипнал, студен, умен, тъп и безумен!
Днеска целия ден ще те правя на думи.
Нощес цялата нощ пак над теб ще се блъскам –
От ръждив, грозен, лош – нов дано те излъскам.


Дано пак заблестиш чист, какъвто си всъщност –
Меч, излят от мечти, погрознял само външно.
Пак ухае на цвят, на живот пак ухае!



Добро утро, крилат,
мигновен и безкраен

Ден под синия свод!
Ден голям, добро утро!

Пък дано с теб,Живот,
си го кажем и утре.






*****

Пролет

Константин Величков


Весело е на сърцето,
ето дойде пролетта.
Слънце грее на небето,
вредом лей се светлостта.


По полето, по горите,
под небесний синий свод,
вредом гледат ми очите
радост светла, нов живот.

Между брегове засмени
тече бистрата вода,
по ливадите зелени


блеят рунтави стада.

По дърветата цъфнали
с миризливи цветове
птички красни са запяли
с най-приятни гласове.

Всичко мене на душата
сладко шепне да се смея,
като птичките в гората
да се радвам и да пея.


*****

Пролет

Иван Вазов


Топли ветрове завяват,
бързо пукат ледовете
и далеч от нас се дяват
студовете, снеговете.


Планини зазеленяват,
поток шурти из морави,
небеса се заведряват,
зашумяват вси дъбрави.

Кукурякът си излязва
изпод новата тревица
и кокичето показва
чудно бяла си главица.


Птичетата ясно пеят
покрай бистричките вади
и тук-там си вече блеят
агънцата по ливади.

Пролет! Всичко е засмяно!
И деца отрано стаят

по полето разцъфтяно
да си пеят и играят.


*****

Пролет

Никола Вапцаров


Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет! Здравей!


Дори през бензинните пари,
през пласт от стоманни ята
тя иде. Вратите разтваряй
и бодър срещни пролетта.

Тя иде с реките, които
събират сребристия сняг,
тя идва със бой канонаден,
разбива простора мъглив.


Тя пита: "Стоиш ли на поста?
Не клюмна ли вече глава?"
И после те грабва и носи
на своите светли крила.



В очите ти пламват пожари,
кръвта ти немирно шуми.
Пред тебе светът се разтваря,
разтварят се слънчеви дни.

Ти имаш любима? – Обичай!
Ти вярваш в живота? – Добре!
Подай си ръката челична –
отвънка е пролет! Здравей!

*****

Топло слънце след лютата зима. Полудели за живот дървета, цветя и хора.

И някакво трепетно очакване за щастие, радост и любов. Това усещане носи пролетта, изпълва ни с надежда и ни

прави по добри. С топлите си лъчи събужда цветята, довежда птиците. Въздухът се изпълва с някаква омая, с аромата на цъфнали вишни, ябълки и рози. 

И сякаш забравяме за грижите и болките. Пролетта лекува наранени от любов сърца, дава сили на


майките да се надяват отново да видят любимите си деца. Носи ни надежда, че



всичко лошо е отминало и всичко ще бъде по добро, отколкото е било. Със своята красота и жажда за щастие пролетта толкова много прилича на младостта...

ЧЕСТИТА ПЪРВА ПРОЛЕТ!