Моите приятели-поети-ЛИЛИ

* * *

 Дали във бурите съм оцеляла,
дали нащърбена, но пак съм цяла;
дали надежда в тебе съм посяла,
дали и в укор с обич съм те гряла;
дали и в споровете неизбежни
не бликваха у мен вините прежни;
дали съвет най-мъдър съм ти дала,
на теб, от благородство засияла;
дали във миговете на страдание
със скалпел не отварях в тебе рани,
а сетне те, като гризачи същи,
разкъсваха самата моя същност...

За всичко, Ели, ще отсъдиш утре,
когато, слънце, ще съм в теб отвътре...
Помни, че винаги съм те обичала,
и в тебе, дъще моя, съм се вричала.
След години, без да можеш да го скриеш,
в себе си зрънца от мене ще откриеш...
И те, примесени със твоите черти,
ще сътворят мозайка- и това си Ти!
И бавно, без дори да го съзнаваш,
ти мен все повече ще опознаваш...
А пък насетне твоите деца
ще преоткриват тебе в своите сърца...

Лили Чолакова

Добави в Svejo