Богат-беден
В едно семейство на богаташи бащата решил да вземе сина си на пътешествие по работа в друга държава, за да покаже на сина си колко бедни могат да бъдат хората.
Те прекарали няколко дни и нощи във фермата на много бедно семейство.
На връщане от пътешествието бащата попитал сина си как се чувства и как му се е сторило пътешествието?
„Беше страхотно Тате!” – отговорило момчето.
„Видя ли колко бедни могат да бъдат хората?” – попитал бащата…
„Да видях.” – отговорил синът.
„И какво научи от това пътешествие?” – отново запитал бащата…
Синът отговорил:
„Аз видях, че ние имаме едно куче, а те имат четири. Ние имаме басейн, който достига до средата на нашата градина, а те имат рекичка, която няма край. Ние имаме вносни фенери в градината си, а те имат звездите, които им носят светлина през нощта. Нашият двор достига цял ярд, а те имат целия хоризонт на разположение.
Ние имаме парче земя, за да живеем, а те имат полета, които продължават безкрайно. Ние имаме слуги, който ни обслужват, а тези хора са в услуга на другите… Ние си купуваме храната, а фермерите отглеждат своята. Ние имаме ограда около нашият имот, да ни предпазва, а те имат приятели, който да ги защитават в случай на нужда.”
Момчето замлъкнало, а бащата занемял…
Тогава синът добавил:
„Благодаря ти тате, че ми показа колко бедни сме ние всъщност!”
В едно семейство на богаташи бащата решил да вземе сина си на пътешествие по работа в друга държава, за да покаже на сина си колко бедни могат да бъдат хората.
Те прекарали няколко дни и нощи във фермата на много бедно семейство.
На връщане от пътешествието бащата попитал сина си как се чувства и как му се е сторило пътешествието?
„Беше страхотно Тате!” – отговорило момчето.
„Видя ли колко бедни могат да бъдат хората?” – попитал бащата…
„Да видях.” – отговорил синът.
„И какво научи от това пътешествие?” – отново запитал бащата…
Синът отговорил:
„Аз видях, че ние имаме едно куче, а те имат четири. Ние имаме басейн, който достига до средата на нашата градина, а те имат рекичка, която няма край. Ние имаме вносни фенери в градината си, а те имат звездите, които им носят светлина през нощта. Нашият двор достига цял ярд, а те имат целия хоризонт на разположение.
Ние имаме парче земя, за да живеем, а те имат полета, които продължават безкрайно. Ние имаме слуги, който ни обслужват, а тези хора са в услуга на другите… Ние си купуваме храната, а фермерите отглеждат своята. Ние имаме ограда около нашият имот, да ни предпазва, а те имат приятели, който да ги защитават в случай на нужда.”
Момчето замлъкнало, а бащата занемял…
Тогава синът добавил:
„Благодаря ти тате, че ми показа колко бедни сме ние всъщност!”
Няма коментари:
Публикуване на коментар