ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...

ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...
ЛЮБОВТА ЛИ?ЛЪЖА БИЛО Е ВСИЧКО,КАЗВАТ... НО КОЛКО ИСТИНИ ДО ДНЕС НАПРАВИЛИ СА МЕ ЩАСТЛИВА?!

петък, 30 декември 2011 г.

Мъдростта на вековете


Зад всеки успял мъж стои една велика жена

Из "Най хубавото накратко"

Томас Уилър, главен изпълнителен директор на застрахователна компания в Масачузетс, и съпругата му пътували с колата си по междущатската магистрала, когато той забелязал, че бензинът им свършва. Уилър завил в следващата отбивка и скоро открил западнала бензиностанция с една единствена колонка. Той казал на самотния служител да напълни резервоара и да смени маслото и тръгнал да се поразтъпче около бензиностанцията.

Като се връщал към колата, Томас забелязал, че съпругата му и бензинджията водят оживен разговор. Но щом наближил до тях, и двамата млъкнали. Никой не проронил нито дума, докато Уилър плащал сметката. Едва като влизал в колата, той зърнал как бензинджията махнал с ръка и казал:
- Приятно ми беше да си поговорим.

Докато се отдалечавали от бензиностанцията, Томас попитал жена си, дали бензинджията й е познат. Тя охотно признала. Учели в една гимназия и ходили сериозно в продължение на година.

- Боже мой, имала си късмет, че съм се появил аз! - изперчил се Уилър. – Ако се беше омъжила за него, щеше да бъдеш жена на бензинджия, вместо съпруга на главен изпълнителен директор.

- Скъпи мой - отвърнала жена му, - ако се бях омъжила за него, той щеше да бъде главен изпълнителен директор, а ти бензинджия...



четвъртък, 29 декември 2011 г.

Най-дребните животни на планетата

Най-малкото кученце в света е дълго едва 10 сантиметра и е порода чихуахуа. Дребосъчето е женско и носи звучното име Лулу.

(*)(*)(*)


Със своя миниатюрен размер, кученцето Дъки, което е Чихуахуа от Чарлтън, САЩ, държи твърдо позицията на шампион в книгата на Световните рекорди Гинес за най-малко живо куче (по височина). Дъки изпреварва кученцето Данка Кордак от Словакия, което също е Chihuahua, което е само с 2 см по-високо. Според книгата на Гинес, най-малкото куче, което е живяло някога е Йоркширски териер, който е бил само 2.8 инча висок.

(*)(*)(*)

Етруска земеровка-Дължината на тялото и главата на етруската земеровка е между 36 и 52 mm, дължината на опашката - между 21 и 30 mm, масата - между 1,25 и 2,34 g.

(*)(*)(*)

Според Книгата за рекорди на "Гинес" най-малкото куче в света се казва Бранди и е порода чихуахуа. Четириногото животинче, което е дълго 15,2 сантиметра и тежи около 900 грама дори не може да лае. Причината е, че белите дробове са твърде малки

(*)(*)(*)

Big Boss - най-малкото куче в света!
Йоркширският териер Big Boss - в Рекордите на Гинес





(*)(*)(*)

Миниатюрно куче, кръстоска между чихуахуа и Джак ръсел териер, е вероятно най-малкото в света. То без проблеми се побира в чашка за кафе.
Стопаните му Сюзън и Арчи Томпсън от Уест Дънбъртъншир в Шотландия са го кръстили Том Тъмб /Том Палечко/. Кученцето се родило преди три седмици, а братята и сестрите му са три пъти по-големи от него. “За 10 години съм имал много чихуахуа, но никога не съм виждал толкова малко куче. То е напълно здраво и смятаме, че е най-малкото в света“, казва 54-годишният шотландец Арчи Томпсън. Според стопаните му кученцето няма да порасне много. Сега то е дълго 10 см. Според Книгата на рекордите на Гинес най-малкото куче в света е 4-годишната чихуахуа Хевън Сент Бренди от Флорида, която е дълга 15 см. Ако Том Тъмб не порасне повече, ще й отнеме титлата.

(*)(*)(*)

За да добиете представа за големината на Холи, до него е сложен един лосион за тяло от 500 мл.


(*)(*)(*)

Най-малкото водно конче:Това създание е дълго само 16мм. и живее в тропическите води на Тихия океан на дълбочина между 13 и 90 метра.

(*)(*)(*)

Най-малката крава:Най-малката крава е рядък вид индийско зебу, наречен крава Вечур. Средната височина при този вид е 81-91 см.

(*)(*)(*)

Най-малкият гущер:
Sphaerodactylus ariasae е дълъг само 16мм от носа до опашката. Той и Sphaerodactylus parthenopion си делят титлата „най-малък гущер” в света.


(*)(*)(*)

Най-малкият хамлеон:
Brookesia Minima е дълъг само 1.2см и е най-малкият хамелеон в света. Открит е в дъждовните гори на остров близо до бреговете на Мадагаскар.

(*)(*)(*)

Най-малката котка:
Запознайте се с г-н Пийбълс. Той живее в Илинойс, на две години е, тежи 1360г., дълъг е 49см и висок 15.5см. и е най-малката котка в света!

(*)(*)(*)

Най-малкият кон:Малкият кон е изроден от Пол и Кей Гослинг, които се специализирали в отглеждането на порода дребни коне. Палечка обаче изглеждала като джудже в сравнение с останалите. Тя тежи само 27кг. и е висока 43см.

(*)(*)(*)

Най-малката риба:През Януари 2006г., на о. Суматра е открита най-малката риба: Paedocypris progenetica от семейство сладководни. Тя е най-малкото гръбначно животно и е дълга само 7.9мм.

(*)(*)(*)

Най-малката змия:
Leptotyphlops carlae е най-дребният вид змии в света при които възрастните екземпляри достигат до 10см. Змията е тънка като спагета и може да се побере върху една монета. Този вид змии е открит от Блеър Хеджис на о. Барбадос.

(*)(*)(*)

Най-малкият хамстер:
Малечко е най-малкият хамстер в света. Тежи по-малко от 30гр., висок е 2.5см. и е спрял растежа си когато е бил едва на 3 седмици – братята му са 5-6 пъти по-големи от него.

(*)(*)(*)

В южните части на Южна Америка, живее най -малкият елен в света наречен Южен пуду, той е с размер на средно по големина куче и е вид застрашен от изчезване.

(*)(*)(*)
Още снимки на миниатюрни животинки можете да намерите на адрес:
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.190670797661669.48868.100001562507276&type=1





















сряда, 28 декември 2011 г.

Извор от сърцето


Дамян Дамянов

Поема за ЩАСТИЕТО

Човешко наше Щастие, какво си?
Един копнеж? Мираж? Въздишка? Стих?
Очи, които в себе си те носят
и затова не виждат где си ти?
Къде си ти? Наистина къде си?
По дирите ти цял живот вървим,
пресрещаме се в книги и пиеси -
настигнем се и пак се раделим...

Пиесата за Щастието свърши.
Оркестърът се стресна, онемя.
Ти ставаш и сълзите скришом бършеш.
И ний сме пак на Долната земя.
Ний пак сме ний. Героите в театъра
умират и възкръсват. Ние - с тях.
Изчезнала е само че ръката ти,
която мълком в тъмното държах.
И Щастието някъде изчезна -
то излетя из твоята ръка,
завесата го скри във свойта бездна,
удави го човешката река.
А празните ни длани ръкопляскат
и може би затуй не се държат.
Защо завърши нашата пиеса
и лампите прекъснаха сънят?
Защо умрелият актьор разбра, че
те нажали и в миг възкръсна пак?
Ти беше тъй прекрасна като плачеш
до рамото ми в онзи полумрак!!
Ти беше като сянка мимолетна,
в която аз преставах да съм аз.
Сега, когато лампионът светна,
пак двама души станаха от нас.
И, раздвоени, двамата човека
понесоха пак своите съдби.
Добре, че бе дебелата пътека -
безшумно там бастунът се заби.
Добре, че ти вървешв рвдом с мене
и без да виждаш, че вървя трикрак,
разбра, че много погледи студени
понявга ни спестява този мрак.
Защото в него всичко зло и грубо
изчезва от човешките лица.
Затуй на тъмно хората се любят -
тъй се превръщат само на сърца.

Но щом във фоайето с теб излязох,
надсмяха ми се сто огледала.
И аз почувствах как с един сарказъм
повтаряха те нашите тела.
Повтаряха ги злобно, демонично:
ти - прелестна, аз - грозен и смутен.
Уплаших се от висшата си личност,
която тръгна право срещу мен.
Една красива грациозна дама
я водеше грижливо под ръка.
Каква жестока зрителна измама!
Наистина ли всичко бе така?
Наистина ли хората с бастуни
са смешни кавалери както аз?
Ний всички сме родени от маймуни
и си личи маймунското у нас...

...Огледалата! Клоуни грамадни,

направени от блясък и от смях.
В тях твойта красота бе безпощадна,
а мойта грозота бе страшна в тях.
И осъзнавах цялата нелепост
на уравнението - аз и ти...


Гордеех се, че влязох в твойта крепост,
но тя бе със отворени врати.
Страхувах се, че гледаха към нея
очите на безброй мъже сега.
Ще я превземат! Гледай как се смеят!
И ти им се усмихна...и така,
че сякаш им намигваш зад гърба ми
и ги повика в крепостта сама.
очите ми попари облак тъмен,
под мен се люшна цялата земя.
Огледалата в миг се завъртяха
и тръгнала след чужди мъжки смях,
ти хукна с тях, за сбогом ми помаха.
Ела, ела! Не тръгвай подир тях!
Загубвам те! Върни се!... Падна Троя!
О, Щастие, не ме оставяй сам!
Аз искам да си само мое, мое!
На другите не искам да те дам!
О, Щастие! О, светъл... егоизъм!
Гордеех се с красивата жена,
но щом очите чужди я пронизаха,
издигнах страшна крепостна стена.
Такива сме... Наместо да се радваме,
че крачим с красотата през света,
ний все я пазим, да не я откраднат,
да си остане само наша тя!

И трупаме я, трупаме с камари,
заключваме я в прашния си скрин.
Изгубваме представа, радост, мяра
и трупайки я, ний не я ценим...
А само с красотата ли? Със всичко!
Напишем стих, измислиме куплет,
а после му се радваме самички -
поетът не споделя със поет.
- Идеята е моя! - онзи казва.
- От мен , взе! - настръхва мигом тоз.
И тъй се ражда нашата омраза,
и тъй се ражда вечният въпрос:
"Окраден кой е! И крадецът кой е?"
А истината проста е една:
че няма нищо мое, нищо твое
под слънцето и вечната луна.
И ти, ако за първи ги виждаш,
не значи, че и друг не знай за тях.
Да, щастие е туй, да не завиждаш,
да вземаш и да даваш, но без страх.
За другите на пепел да изгаряш
и те за тебе да горят без дим.
Така ти цял живот ще се повтаряш
и ще оставаш все неповторим...
И ако в твойта най-интимна мнисъл
светът открие своите мечти,
и ако всеки друг се би подписал
под туй, което си написал ти,
то значи, че във всяка твоя песен
е сбрана на човеците кръвта...
Ти остани, безимен, неизвестен,
но по-човечен направи света!

Жестока е съдбата на поета!
Голготата на радостта е тя.
И той към нея бяга, пада, крета,
понесъл кръста тежък на света.
Тежи ли му? - Единствен той знай само.
Света повдигнал с цял човешки ръст,
върви той воин, с изкривено рамо,
и носи към зората своя кръст.
Щастлив ли е? Нали уж всичко има -
в ръцете му е този свят голям
с богатствата си зрими и незрими...
Какво ги прави щом остане сам?
Тогаз е страшно! В стаята му влизат
богати, бедни... Всеки търси стол.
А той като Христос с едничка риза
облича, храни всеки бос и гол.
А богаташът, щом при него влезе,
го пита първо: "Имаш ли пари?"
Гладникът търси златната трапеза.
А той им казва: "Всички сте добри!
И само аз съм лош... Ала кажете
какво да сторя само с две ръце?"
Но хората отвръшат: "Ах, поете,
ти имаш най-широкото сърце!
Открий го нам!..." ... Поетът го отваря
и всички те с обуща влизат там.
Той бърше с длан чернилката им стара
и милвайки ги, почернява сам.
И някой после дръзко му се смее,
че ходи с криво рамо, че е чер,
а той си носи кръста и живее,
и свети с диогеновси фенер.
Но не за златен паметник, за слава!
Напразно му приписваме това!
Във мрамора човек се вкаменява,
а той не иска каменна глава.
И ако във живота си безсънен
с кръвта си напои живота пуст,
щастливо ще умре с венеца трънен,
но не като Исус, а като Хус.

- Защо мълчиш? - ме стресна в миг
ръката ти.
- Занесох се... Но ти не си сама! -
И тръгнахме ний пак по стъпалата
от Горната на Долната земя.
Сами вървяхме. Аз забравих, ето,
огледалата, случая нелеп.
Ала къде изчезнаха мъжете,
които хищно гледаха към теб.
- Какви мъже? - се сепна в тишината.
- Какви мъже? - и аз изтръпнах цял.
Ний бяхме сам сами. В огледалата
аз себе си навярно съм видял.
От себе си навярно съм те бранил!
Махнете се, о, зли огледала!
Вий цял живот отравяте кръвта ни!
... А мраморните бели стъпала
пред нас стояха дълги, безконечни
и плашеха със свойта стръмнота.
изкачвахме се, слизахме... О, вечност,
която проверява любовта!

Но ний вървяхме. Сенките ни тъмни
все бягаха пред нас или след нас.
Животът има много стълби стръмни,
ще ме крепиш ли ти по тях, жена?
Ще ме крепиш ли? С рицарска осанка,
ти ми повтаряш рицарски слова:
"Аз искам да съм вечна твоя сянка
и като твоя сянка да вървя!"
Недей ми декламира празни речи!
Не сянка, а човек до мен бъди!
Виж сянката ми колко е далече!
Тя като вярна стража ме следи,
но винаги избързва, щом се качвам,
а слизам ли, тя хуква преди мен...
Не искам да си сянката невзрачна
по стълбата на моя стръмен ден!
О, край на стъпалата! Лъхна вятър.
Над нас увисна хубав звезден кош.
И ни погълна живия театър
на тази майска многолюдна нощ,
която без завеси и декори
на Щастието пътя продължи.
И ний несетно станахме актьори
и зрители на своите лъжи,
на свойте вечни истини, в които
едва ли сме прозрели вечността,
защотот те са дребни като жито
и необхватни колкото света.
- Харесва ли ти нашата пиеса?
- Хареса ми, но краят бе нелеп.
- О, тази вечер всичко ти харесва!
- Харесва ми защото съм със теб...
Ти тъй си мил. Ти всичко тъй тълкуваш...
Какво съм аз пред теб? Една жена,
която ходи, в мензата столува,
отбива се и в крайните кина...
А ти си друг... Ти виждаш и душата.
Ти Щастието носиш в своя глас!...
А аз мълчах. Дали огледалата
вув този миг не крачеха зад нас?
Дали не ни подслушваха как лъжеш
и как приемам твоите лъжи?
О, кой кому от нас остана длъжен
и кой е тук щастливецът, кажи?
Щастливецът съм аз, че във момента
вървя със най-красивата жена;
щастливката си ти, че с комплименти
един поет ти дава имена,
различни имена от вековете:
Лаура, Беатриче, Гретхен и...
Красавице, не вярвай на поети
тъй както аз не вярвам на жени!
Поетите са лъгали жените,
защото лъгани били от тях.
И тъй са се прераждали лъжите,
родени от един вековен страх,
от страх да не изглеждаме такива,
каквито сме си всъшност на света...
О, този страх да минем за красиви
е нашта най-голяма грозота.
Със този страх и аз се бях маскирал
и търсех теб - същинската любов.
Вървях по твоите неверни дири,
пресрувах се на властелин суров.
Поисках да съм цар, за да ме любиш.
И като цар се преобличах аз.
Воювайки за тебе, те загубих,
че любовта не значи само власт.
Загубих те. И търсейки те, плачех.
И припознал се чужди глас и смях,
аз спирах все случайни минувачи.
Взаимно ний се лъжехме със тях.
И ето тази нощ случаен вятър
ме срещна с тебе - търсена, добра.
Под покрива на стария театър
театърът на чувствата ни сбра.
Дали си ти мечтаната любима?
Дали съм търсил твойта доброта?
Ела и със целувка причести ме!
Махни от мен нощта! Махни калта!
За мен ела, а не за мойта слава!
Аз нямам трон, бях лъжецар велик!
Аз станах цар, защото ме остави!
Сега си с мен, сега съм пак войник!
И направи така, че да забравя,
че между нас е имало стена!
Тогаз за теб ще стана аз красавец.
А ти за мен - най-умната жена.
Тогаз светът ще стане малък остров,
където ще се любим цял живот.
Но измисли онази дума проста,
която пуска във гърдите плод,
която пуска щастие в гърдите...
Или не казвай нищо, а едва
ми целуни устата и очите
и аз ще знам, че обич е това.

Но островът го няма. В миг изчезна.
На мястото му шумен булевард.
И ний вървим. Косите ни са звездни.
Светът край нас е блеснал звезден парк.

И всяко цвете става наша радост,
и всеки камък става хубав цвят.
Защо ни е вълшебен чуден остров!
И на земята стават чудеса!
Великото е винаги най-просто!
Една луна, две капчици роса,
една случайна мъничка разходка
и топлината на една ръка...
- Да бяхме се повозили на лодка...
- Прекрасно, ала нямаме река. -
Река ли? Ще измислим и реката.
Любов! Тя може всичко да реши.
тя може сто пъти да сътвори земята
и сто пъти за миг да я руши.
Тя може да измисли лято, зима.
Тя може да превърне в ден нощта!
О, колко е велико, че я има!
Без нея как ли би живял света?
... Умувахме и крачехме нататък.
И аз, да се представя за галант,
реших, че краят на един театър
завършва само с бляскав ресторант.
Защо пък в ресторанта? Там са чужди!
А бе незабравима вечерта
И аз, не знам защо, почувствах нужда
със щедрост и пари да я платя.
Ах, боже мой, каква суетност страшна!
Разходки, думи, обич, нежност, свян...
То трябва ли да свърши с "Моля, плаша!"
и келнерски бакшиш във ресторант?
Нима товя е скъпата отплата?
Пак в огледало себе си видях!
Ограждаха ни все огледалата
и станахме чупливи като тях!
Не, не във ресторант! Ще ни погълне
въртящата се мелница врата!
Недей, и там с огледала е пълно!...
Виж колко е красива вечерта!
Виж Щастието! Гледай го...
- Къде е?

Не виждаш ли звездата, ето там!
Тя тихичко ни маха и се смее:
"О, Щастие ли? Ето, ше ви дам!
Елате!" - Чувай, вика ни звездата!
Поискай ми я, бих ти я свалил!
- Не я закачаи! Мигар на земята
единствените влюбени сме ний?
Че ако всички почнат да раздават
един на друг звездите на нощта,
онез, които подир тях остават,
с кого ще си споделят любовта? -
Вървим. Вървим. Светът е много хубав!
О, иде ми да викна с пълен глас:
"Погледайте ни, хора! Ний се любим!
Порадвайте се заедно със нас!
Че любовта е нещо много важно
за всички ви!" ... Но в същия момент
извика някой: "Утре е тиражът!
Подслон за любовта - апартамент!"
По дяволите твоите билети!
Обърнахме се - беден продавач.
Две патерици носеха късмети.
Стоеше куцият като палач
и молеше и викаше, разтворил
като ветрило своята съдба:
"Аз днес съм вашто Щастие, о, хора!"
Но ние си обърнахме гърба.
Обърнахме му груб и то отмина.
То, Щастието, ни избяга пак.
И продължи да носи лимузини
и пеш да ходи с дървения крак!
А може би сами не го познахме?
А може би, подложени на риск,
ний своето спокойствие избрахме
пред тежкия му и въртящ се диск?
Да бяхме му извикали: "Почакай!"
Да бяхме му поискали билет!
Ако така го отминава всякой,
нима животът би вървял напред?
Живей светът и вечно търси нещо,
все Щастието търси... Докога?
А щом случайно някога го срещне,
го пъди лековерно със ръка.
А то е нещо малко и голямо;
а то е вред и винаги край нас:
една алея, лунна нощ и драма,
усмивка, тъжен инвалидски глас,
крила, които все напред ни носят.

Да, Щастието е летеж, стремеж!
Ти като свойта сянка го докосваш,
но сянката си можеш ли да спреш?
Тя, сянката ти, все пред тебе бяга.
А щом догониш сянката си, знай,
ти трябва да и кажеш: "Сбогом, сянка!
Аз нямам след какво да бягам! Край!"
А станеш ли пълзяща пепелянка,
мъртвец приживе, празен жив ковчег,
загубен си!... Бъди човек със сянка,
а не безплътна сянка със човек!

О, моя първа нощ незабравима!
Нима съм мислил някога и аз,
че ще седя с една жена любима
и вечността ще пада върху нас.
и ще замръквам с притчата прастара
за Ева и Адам!... Сърцето бий
и аз, изгубил в боговете вяра,
повярвах: богове сме само ний.
Ний, хората, които тук се любим,
те, хората, които долу спят.
Погледай как там, в ниското изгубен,
с безброй очи ни гледа пак градът.
Дали ни вижда? Той сега зает е
със простите си хиляди неща!
Един прозорец гасне, други светва,
на трети като сянка във нощта

стои жена... Тя Щастието дири.
Видя ли всичко? Всичко ли видях?
Скъперникът сънува свойте лири,
срахливецът сънува своя страх.
А ето там и мойта стая свети...
Да влезем ли при нейния живот
със мъката, със прашните поети,
със сенките, със свирещия под,
под който пианистката красива
ме правеше ор Бах и Григ пиян.
Обичах тази кукла горделива,
но моят под бе нейният таван...
И търсех аз във страниците прашни
за камъка студен човешка реч...

Прозорецът ми свети - как е страшно
живота си да видиш отдалеч!
Прозорецът ми! Колко мисли в мрака...
Стоях с години и те чаках там.
Сега навярно мама там ме чака,
тревожи се, че закъснявам сам.
Ах, тези майки! Всичко, всичко знаят,
но пак ни чакат късно до среднощ.
те цял живот на кукли с нас играят
и още пазят бебешкия кош,
над който са ни пели детски песни
и с тях са ни приспивали преди.
А вече кошът ни е станал тесен
и хий отдавна пуснахме бради.
Порастнахме. И свобода ни трябва,
а те се сърдят, че не ги ценим,
и все навикват, че им тровим хляба,
но вечер ни завиват щом заспим.
Прозорците! Дори и да не светят,
през тях аз виждам в този късен мрак.
Напразно се затварят те - поетът
и през пердетата им вижда пак.
Той знай: светът за Щастието мисли
и Щастието търси в своя път.
На Щастието в строя многочислен
днес живите и земните вървят.
А под звездите в братските могили
разстреляните пак крещят: "Вода!"
Надигат се оттам с последни сили,
да видят нашта нова свобода,
да видят в мрака как ти ме целуваш
и да извикат покрай мен и теб:
"Целувките пестете! Скъпо струват!
По-скъпи от куршумите са те!
Пестете ги! Те вечно ще ви трябват!
Стоплете с тях машините и хляба!
На Марс ги занесете в звезден прах!
Развейте ги по всичките планети!
Със знамената, с вечната любов!
С целувките на любовта въртете
по-силно днеска земното кълбо!
Че в любовта се ражда свободата -
голямата човешка свобода!
Да, Щастието е едно - борбата!
Оттам извира живата вода,
покрай която всеки ден минаваш.
То, Щастието, е безкраен път,
по който ти на всички се раздаваш
и всички пък на тебе ше дадат!

И трябва всяка радост да изстрадваш,
да си създаваш прости чудеса,
на капката да можеш да се радваш
и в нея да откриваш небеса!"
Послушай, Обч! Мъртвите говорят!
Говорят ли те, живите мълчат!
Че думите на тез безсмъртни хора
за живите са като страшен съд.
Да, мъртвите превърнати са в сенки.
Но Щастието е във мвн и теб,
във младата разцъфнала фиданка,
която върху гроба им расте.
Те спят, но като в странно огледало,
знам, виждат пак звезди, поле и мак.
До тях ти слизаш с роклята си бяла,
до тях аз слизам с куция си крак.
Танцуваме. Танцува с нас земята...
Луната грей над гроба като нож...
И пада лист, повехнал пръв през лятото...
О, наши мъртви братя, лека нощ!
Ний тръгваме по росната полянка
обратно пак по меките треви.
А Щастието като двойна сянка
на десет стъпки пак пред нас върви...
Полето се стопява тихо в здрача.
Павета. Тротоари. Сънен град.
И само нощният пазач - миячът,
с маркуча пръска струи златен хлад.
Изкалян, мръсен, капнал от умора,
събрал нощта във двете си очи,
той мий света от вчерашните хора,
за утрешните хора да е чист.

ЕПИЛОГ

Последен стих! Но Щастието где е?
В поемата си аз не го открих.
Можах ли да го събера във нея?
Не е ли нужен още някой стих?
О, не! Ако изпиша всичко, дето
тежи във мен, гори и страда в мен,
дали ще ми остане кръв в сърцето?
С какво ще срещна утрешния ден?
С какво ще пея, плача и въздишам,
ако докрай тук всичко събера?
Най-хубава поема ще напиша
във онзи миг, когато ще умра!
Догде съм жив, през сипеи и пъкъл
ще търся Щастието! То боли!
На Щастието името е Мъка!
Без мъка нама Щастие, нали?

февруари - август 1962

BG класика-ФАМИЛИЯ ТОНИКА

 С общото име “Тоника” са известни три български вокални (вокално-инструментални) групи, общото между които са по-голямата част от вокалистите, както и техният създател и ръководител — композиторът Стефан Диомов.


Тоника е създадена като оркестър към Културния дом на транспортните работници в Бургас с ръководител [Стефан Диомов]]. Идеята за вокална група по подобие на италианската група Рики е Повери се оформя окончателно през 1971 г. Репетициите започват с Ева Найденова, Анастасия Бинчева (Сия), Георги Найденов (Гого) и Хари Шерикян. Хари влиза в казармата като моряк и на неговото място е поканен Яким Якимов.
 В началото на годината групата престава да съществува, а песните им са забранени поради политически причини и не звучат по българското радио и телевизия до 1989 г. 




Нека да е лято
Нека да е лято, само да е лято,
топло и зелено като горски мъх.
Да струи тревата - силна, некосена -
искам да е лято до последен дъх.

Да е тихо, тихо, тихо над земята -
на кравайче свито времето да спи.
Да звъни в нивята зреещото жито,
нека да е лято милиони дни.

Беше първи ден на дълго страшно лято,
житото вършееше война,
падаха мъже в тревата, виеше железен вятър,
времето лежеше мъртво
в черната окопна тишина.

Нека да е лято, само да е лято,
дълго като есен, топло като гръд,
волно като вятър, мило като песен -
вечно да е лято всеки път.

Нека да е лято, само да е лято,
дълго като есен, топло като гръд,
волно като вятър, мило като песен -
вечно да е лято всеки път.
)(*)(*)(





Тоника СВ е групата,сформирана след конкурса, обявен от Ансамбъла при ГУСВ през 1980 г.
Членове на групата: Ваня Костова (до 1986 г.), Милица Божинова, Ралица Ангелова, Драгомир Димитров, Теодор Шишманов (до 1983 г.), Емил Василев (след 1983 г.).
През 1986 г. пътят на Тоника СВ се разделя на две. Ваня и Стефан Диомов напускат групата, а Милица, Ралица, Драго и Емил продължават да пеят като Тоника СВ до 1991 г. с основен двигател на групата Емил.








Един неразделен клас

Къде останахте, чудни вечери,
с безброй желания неизречени?
Къде сте мигове, пожелавани,
със откровения, незабравени
цял живот?

Един неразделен клас
с радостни песни и шеги
дълго огласяше града
след петия час.

Един неразделен клас,
с общи тревоги и мечти,
чертаеше своя път
и вярвахме всички, до един,
че ни чакат само празници,
че е щедро без предел
времето пред нас.

Къде останахте, чудни вечери,
с безброй желания неизречени?
Къде сте мигове, пожелавани,
със откровения, незабравени
 цял живот/
Цял живот...
Цял живот...
)(*)(*)(

Домино се появява през пролетта на 1981 г.Членове: Виолета Иванова, Ева Найденова, Иван Христов (до 1986 г.) - вокал, Георги Найденов — вокал, бас китара; Красимир Гюлмезов - вокал, клавир, Илия Василев - китара, вокал (след 1986); Валентин Янев - ударни (след 1986).



Нощ над града

Когато нощем улиците жадно,
на стъпки хиляди шума изпият.
Изгрява месецът и става хладно,
студени струи плажовете мият.

И месецът като крило на птица,
небето, звездното, гребе нататък.
И всяка от звездите е зеница,
 в морето скрила своя отпечатък.

Нощ над града,
изгрява месецът и става хладно.
Нощ над града,
студени струи плажовете мият.
Нощ над града,
и месецът като крило на птица.
Нощ над града,
и всяка от звездите е зеница.

Помислило за риби то звездите
и люшка като корабчета златни,
поемат ги в ръцете си вълните
и скриват ги в свойта необятност.

И месецът като крило на птица,
небето, звездното, гребе нататък.
И всяка от звездите е зеница,
в морето скрила своя отпечатък.
)(*)(*)(



През Септември 1994 съставите Тоника,Тоника СВ и Домино правят паметни бенефисни концерти в Бургас иСофия,последвани от концертен албум и видеокасета.След тези концерти Милица Божинова, Ваня Костова, Ева Найденова, Ралица Ангелова, Драгомир Димитров, Георги Найденов, Теодор Шишманов и Стефан Диомов продължиха да работят заедно под името  ФАМИЛИЯ ТОНИКА.
В настоящия си формат (към 2010 г.) групата се състои от Ева Найденова, Милица Божинова, Ралица Ангелова, Драгомир Димитров и Георги Найденов. След шумен скандал с композитора Стефан Диомов, на Фамилия Тоника е забранено да изпълняват неговите песни, много от които сред най-емблематичните за групата, а последният им албум "Нека да е лято" е създаден в тясно сътрудничество с композитора Стефан Димитров. Затопляне на отношенията между Диомов и Фамилия Тоника се наблюдава след оповестяването на тежката болест на фронтмена на групата Георги Найденов, тъй като Диомов се включва в организацията на благотворителните концерти за събиране на средства за лечението на Гого.


Здравей, как си приятелю

Здравей, как си приятелко,
как, добре ли я караш,
още ли вятъра гониш
към някой бряг, кажи.

Здравей, карам я някак си,
даже страхотно я карам,
животът ми - вятърна мелница
миг подир миг дните троши.

Налей ми чаша старо вино,
стари мой приятелю,
махни с ръка и дай нататък -
злото забрави.
Нали актьори сме в театър,
театър ту добър, ту малко лош,
ранима струна е душата
всяка нощ.
Нали актьори сме в театър,
театър ту добър, ту малко лош,
ранима струна е душата
всяка нощ.

Здравей, как си приятелко,
как, добре ли я караш,
още ли виждаш в съня си
своя град, кажи ми.

Здравей, карам я някак си,
даже страхотно я карам,
пресичам чужди площади
и търся вас, търся вас.

Уви, така стоят нещата
стари мой приятелю,
махни с ръка и дай нататък -
злото забрави.
Щом тази нощ е толкоз нежна -
нежен и добър ще е денят
за да поемем в две посоки
своят път.
Щом тази нощ е толкоз нежна -
нежен и добър ще е денят
за да поемем в две посоки
своят път.
Своят път, своят път.
)(*)(*)(




Днес е...

28 декември-
in memoriam за
ВИЛИ КАВАЛДЖИЕВ

Той беше един от стожерите на българския рокендрол. Наричаха го българския Джо Кокър и барда на синята идея.

Известният български рок певец е роден на 1 август 1945 г. в село Сомовит. Завършва английска гимназия, след което "Икономика и организация на туризма". През 1971 г. започва работа като преводач към "Балкантурист". Там завързва запознанства с много западни туристи. Това не се приема с добри чувства от тогавашната Държавна сигурност и често е привикван да дава обяснения.


Професионалната си кариера на музикант Кавалджиев стартира през 60-те с група "Викингите", след което пее в "Лира 70", "Импулс", "Златни струни", "Тангра" и други. Първият му самостоятелен албум "Вярност" излиза през 1981 година, след което следват "Вечно на път" и "Мадона".

През 1976 г. Държавна сигурност го арестува за шпионаж и връзки с чужди дипломати. Държи го 10 дни в единична килия на "Развигор". Следствието не довежда до нищо, но го принуждава да напусне Комитета по туризъм. Близък негов приятел му урежда работа в Светия синод. Остава там, докато владиката Панкратий не научава за ареста му. Освобождава го за неблагонадеждност през 1977-а и оттогава блусарят се отдава изцяло на музиката.

Последните 20 години името на Вили Кавалджиев неизменно се свързва със СДС. Той участва във всяка кампания, митинг и концерт на синята партия. Беше член и на Националния съвет на СДС.

Женен е и има три деца.
Умира след дълго боледуване на 28.12.2010г. на 65 годишна възраст.

http://www.youtube.com/watch?v=VAzFaJHf5B0
Живот

Тихо шепна на вятъра.
Тихо шепна на слънцето
твоето име, ЖИВОТ.

Тихо тръгвам по пясъка.
Тихо крия следите ти
в своето тяло, ЖИВОТ.

Тихо слизам при хората.
Тихо влизам в прозорците,
в твоите нощи, ЖИВОТ.

Тихо пия водата ти.
Тихо лягам в земята ти.
Ти ме повика, ЖИВОТ.
***
http://www.youtube.com/watch?v=4xD-8U06D
ВИРГИНИЯ
Неизменна, нежна, красива т
и живееш в мен.
Спри за миг, недей си отива, сън блажен.
Нека трае този сън безкрайно, сякаш пролетен звън,
този сън, този сън.
Нека няма миг на раздяла, нека има цвят
на живота вишната бяла в този свят.
Нека с мен запее мойта песен, моя слънчев рефрен,
ти дойде и песен донесе в пролетен ден.

Виргиния, Виргиния,
в свойте длани моето сърце подслони.
Виргиния, Виргиния,
нека бъдат светъл празник с теб моите дни.

Ти си моят радостен шемет, посреднощен стон,
разцъфтял така ненадейно вишнев клон.
Ти си стих на Димчо Дебелянов, поетичен и тих,
светъл стих, светъл стих.
Нека няма миг на раздяла, нека има цвят
на живота вишната бяла в този свят.
Нека с мен запее мойта песен, моя слънчев рефрен,
ти дойде и песен донесе в пролетен ден.

Виргиния, Виргиния,
в свойте длани моето сърце подслони.
Виргиния, Виргиния,
нека бъдат светъл празник с теб моите дни.

 Виргиния (Виргиния), Виргиния
 в свойте длани моето сърце подслони
Виргиния (Виргиния), Виргиния (Виргиния),
 нека бъдат светъл празник с теб моите дни,
 Виргиния (Виргиния), Виргиния
 в свойте длани моето сърце подслони
 Виргиния (Виргиния), Виргиния ,
 нека бъдат светъл празник с теб моите дни,
 Виргиния (Виргиния), Виргиния ,
 в свойте длани моето сърце подслони

ПОКЛОН!!!


От дълбините на времето




 Най-добрите и красиви неща на света не могат да бъдат видяни, нито докоснати... те се усещат
в сърцето.
Хелън Келър





Трагедията на живота е не, че свършва толкова скоро, а че чакаме толкова дълго, за да го
започнем.
Уилям Джеймс










Каква е разликата между оптимист и песимист? Оптимистът се смее, за да забрави, а песимистът
забравя да се смее.
Том Боде



Има само два начина да се справиш с жените..., но никой не ги знае:)))














Да обичаш значи да намериш в щастието на друг своето собствено щастие
Готфрид Лайбниц









"По-добре да си обичал и да си загубил, отколкото никога да не си обичал." - Свети Августин