Душа,изплакана в стих

На сбогуване

Дамян Дамянов

Та значи тъй: реши и си отиваш!...
На добър час! Аз няма да те спра!
Ще потъжа. Ден два ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра!
И мене ако някога ме стопли
усмивката на някой друг човек,
той ще изпие старите ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек?
Ще охладнее ли горещата жарава,
която под клепачите гори?
О, знам: не ще съм същият тогава -
очите ще останат без искри,
сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка пепелта...
И то ще заприлича на вратата,
която подир теб мълчи и зей
и през която само нощен вятър
ще носи прах от твоите нозе...
Та значи тъй: реши и тръгваш вече!
Но първо поседни като пред път,
за да погледам в таз последна вечер
чертите ти и топлата ти гръд,
за да помня в тебе всичко свято,
което си отива с вечерта
и после в песента си недопята
отново да го върна на света.

=***=

Няма късна любов
Няма късна любов.
Нито лято последно.
Нямат възраст
посребрените чувства.
Всяка нова любов
не е само поредна.
Но в душата
по-трудно я пускаме.

Няма изгреви късни
и небе уморено.
Пукнат нар
са свенливите залези.
Още топло туптят
изтънелите вени.
Преболяната нежност
ревниво я пазим.

Няма късна любов.
Любовта е магия.
Като сладка отрова
в кръвта ни.
Който иска и може,
до дъно я пие.
Любовта е живот
и след нас ще остане.

автор :ariel_b

=***=

http://www.youtube.com/​watch?v=GfA_P1udtu8

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най -тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш

Дамян Дамянов

=***=

Всичко в живота е миг -
и радостта, и болката...
Само очакването е вечност!
И ние чакаме цяла безкрайност,
за да изживеем за миг онова,
което толкова дълго сме чакали...

Запомни:
Мигът не трае повече от миг!
За никого и никога...

Затова,
изчерпвай краткотрайния миг!
Той скоро ще изчезне.
И независимо дали от него
ще остане дълбока рана или злато,
той никога не ще се върне в същата одежда!

Гуендолин Брукс

=***=

Мъчен човек
Дамян Дамянов

Казваш ми: "Тежък и мъчен човек!"
Вярно. Такъв съм. Не искам да споря.
Но във живота - ни лесен, ни лек -
вече ми втръсна от лесните хора.
Тях ще ги срещнеш на път и под път -
не хора, а ангели същи небесни.
Пълен със тях е и пъка светът
от лесните хора.
Те, хората лесни,
ще дойдат край тебе, край мене, край нас
и без да ги викаш. И в лесното само.
В минутата лека и в лесния час,
когато от тях нужда никаква нямаш.
Празни и леки, със дух - пушек лек -
те ще изчезнат в минутата съща,
в която най-тежкият мъчен човек
с най-тежките крачки внезапно се връща.
С най-мъчната дума, с най-лютия лек
ще дойде той раната в теб да затвори.
Да, нека съм тъжен и мъчен човек!
Влудяват ме леките, лесните хора!

Добави в Svejo