ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...

ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...
ЛЮБОВТА ЛИ?ЛЪЖА БИЛО Е ВСИЧКО,КАЗВАТ... НО КОЛКО ИСТИНИ ДО ДНЕС НАПРАВИЛИ СА МЕ ЩАСТЛИВА?!

понеделник, 26 декември 2011 г.

Коледни стихове


Коледа

Ой, Коледо, мой Коледо,
роди ми се боже чедо.
Кравай скача от полица
ври в котлето кървавица.

Запей, бабо, като лани,
весело на нас да стане:
ой, Коледо, мой, Коледо,
роди ми се боже чедо!

Иван Вазов


)*()*(

Коледна приказка

В кошарата на бедните пастири
В такава нощ Христос се е родил.
И днес пак търсим светлите му дири
И вярваме, че свят човек е бил.

Със Коледната приказка на баба
Потегляме насън към Витлеем,
А в приказките както подобава
Пред нищо трудно няма да се спрем.

И в стаята елхата
Във приказна позлата
Ни чака да се върнем
От сладкия си сън.
Свещичките догарят,
Очите още парят,
В прозорците отеква
Красив камбанен звън!


)*()*(

Писмо до дядо Коледа

Дядо Коледа, татко ми дай!
Дай ми майчица, нежна и мила!
Ала, деденце, миличък, знай –
аз ги искам за Нова година.

Ти познаваш ли Гошко? Та той
беше моят приятел до вчера.
Беше колкото мене на бой.
Друг едва ли такъв ще намеря.

С него спяхме легло до легло
и си имахме общи играчки.
Даже ново почти колело,
със верига, звънче и спирачка.

Да ти кажа ли? С Гошко веднъж
за това колело се посбихме.
Аз заплаках, макар че съм мъж,
после двамата пак се сдобрихме.

Ти не ни се сърди, дядо мой!
Ние мъничко само се сбихме.
Днес го няма. Отиде си той,
а – повярвай! – така го обичам!

Вчера чичко един го видя
и взема го за Нова година.
Във очите му радост съзрях.
Исках с него и аз да замина.

Но сме тук с колелото сами...
плача аз и звънчето проплаква,
а пък Гошко сега е щастлив,
свойте мама и татко дочакал.

Дядо Коледа, татко ми дай!
Дай ми майчица, нежна и мила!
Ала, деденце, миличък, знай –
аз ги искам за всяка година!

Румен Ченков


)*()*(

Коледа, Коледа

Цялата нощ ще се сипе снега,
за да натрупа той празничност бяла,
и ще се стопли отново света
от любовта на звезда засияла.

Ето слиза виж малка шейна
коледна тайна по детски любима.
Тя ще отключи дянят с добрина
бяла пътека до всекиго има.

Коледа, Коледа - танц край елхите,
хора големи превръщаш в деца.
Приказна Коледа, пускай шейните
дай им надежда и топли сърца.

Коледни свещи, елхите горят,
шепот божествен, душите притихват.
Звън на камбани по целия свят
устните шепнат най-чиста молитва.




)*()*(

На Коледа ми липсва аромата

На Коледа ми липсва аромата...
На преспите дълбоки тишината...

Липсва ми по детски да се радвам
на всички малки празнични детайли -
на лампичките цветни в тъмнината,
на шарените лъскави гирлянди,
на танца на искрите по стената...
На Коледа ми липсва аромата...

И липсва ми трапезата на баба...
На Бъдни вечер топлата магия...
Вълшебството, разпръскващо елхата...
(И дядо Коледа се вмъкнал през комина!)

Тъй липсват ми отминалите зими
със празнични вечЕри, с настроение...
Със вярата във Коледното чудо...
Със детското, невинното доверие...

Годините отнеха чистотата...
Угасва над Витлеем звездата...
Сърцето се разкъсва в самотата...
На Коледа ми липсва аромата...

Александра Михалева



)*()*(

На Коледа ще бъдем двама

На Коледа ще бъдем двама
с един копнеж по непознатото.
И вместо във елхата побелялата,
ръцете ни ще се открият в лятото.

Един копнеж за лято в зимата
пред нас ще тича млад -
и ще се роди в усмивката - неуловимата,
на чудно новия ни свят.

На Коледа ще си измислим зимата,
но с южен вятър и едно море.
С надежда ще дочакаме годината
сред пясъци златисти и едно небе.



)*()*(


Няма коментари: