Чувствам се особено...Така се чувствам винаги,когато се задават празници...Наближава Коледа...Поредната,която ще посрещна далече от родния дом и любимите ми същества...През 2008 година животът ми се преобърна.След 30 години учителски стаж ме съкратиха...Изхвърлиха ме като непотребна вещ...Без алтернатива...Чужбина никога не е била вариант за изход/дори и в най-тежки ситуации/ за мене...Но ето че се оказа единственият начин да оцелея...И вихърът на промяната/защото това беше ураганен вихър,а не обикновен вятър:)/ме отвя на 3000 км...Напуснах България...Напуснах държавата,не Родината-тя е с мен,нося я в себе си,скътана дълбоко в душата ми...Редом с нея е болката от самотата,от невъзможността да погаля и целуна любимите си същества...Там е и гневът ми към некадърните ни управници,чиято политка ме лиши от любимата ми работа и ме запрати далече,на хиляди километри от всичко и всички,които обичам...Чуждата земя ме приюти и ми даде възможност да се чувствам истинска...но не и щастлива...Времето изтича като вода през шепите ми...Животът/това не е мой живот/минава покрай мене...Сиви дни,студени нощи...И мисълта,която ме крепи-че това не е завинаги...
* * *
Когато чуждата земя те приюти и ти даде това, което родната не иска, къде ще бъдеш по-щастлива ти - във новата, или във старата родина? Когато слънцето изгрява, и край теб е всичко толкова красиво и спокойно, ще идват мислите ти във объркан ред и да направиш избор ще е невъзможно. Когато се завръщаш у дома, във оня дом, където детството ти мина, ще търсиш в спомените таз земя, където и тревите те познаваха. Но само бурените избуяли там и задушили крехката тревица ще бъдат господарите, а ти ще бъдеш гостенката от чужбина... Ще бързаш да се върнеш - там, далеч където чуждата сега те иска, и в своето завръщане ще разбереш, че щастието е където се почувстваш истинска. Райна Недялкова
* * *
Българийо, Майко несрета,кой ли прокле те така -
чедата ти, Майко, да търсят
Родина в чужда земя.
Отиват си, Майко, отиват,
понесли в сърцата си кръст.
Те нощем Балкана сънуват
и майки край прага им пуст.
Изсъхна от мъка бащата-
далече от тук е синът.
Зариха го чужди в земята.
Отнесе там своята скръб.
Ти денем и нощем оплакваш,
Българийо, Майко добра.
Чедата си, Майко, очакваш
да дойдат от чужда земя.
Златина Великова
* * *
Я кажи ми, облаче ле бяло
Я кажи ми, облаче ле бяло,
от где идеш, де си ми летяло?
не видя ли бащини ми двори
и не чу ли майка да говори?
"Що ли прави мойто чедо мило,
с чужди хора, чужди хляб делило?"
Ти кажи, й облаче ле бяло,
че жив и здрав тук си ме видяло.
И носи й от мен много здраве.
Много мина, мъничко остана,
наближава в село да се върна,
да се върна майка да прегърна
Я кажи ми, облаче ле бяло,
от где идеш, де си ми летяло?
не видя ли бащини ми двори
и не чу ли майка да говори?
"Що ли прави мойто чедо мило,
с чужди хора, чужди хляб делило?"
Ти кажи, й облаче ле бяло,
че жив и здрав тук си ме видяло.
И носи й от мен много здраве.
Много мина, мъничко остана,
наближава в село да се върна,
да се върна майка да прегърна
http://www.youtube.com/watch?v=uCg3CaRlLZY
* * *
Много Старо И Много Актуално ПисмоЗдравей мамо,
Днес денят е прекрасен,
океанът е кротък - неземно зелен,
планините край него, обрасли във храсти
и цветя. Топъл пролетен ден.
Аз съм седнала леко облечена само
на верандата с каничка черно кафе
и ти пиша. Как искам д пипна лицето ти, мамо...
И как искам да вярвам, че ти си добре...
Няма изгледи сякаш да дойда по Коледа.
Не плачи, знаеш - не всичко зависи от мен.
Ще работя тогава. Плащат ми двойно.
Прозаично, нали? Прозаично. Съвсем.
Може би ще се видим след другото лято
Може би... Може би... Дявол знай!
Не тъгувай. Обичам те. Все си в главата ми...
Стискам зъби и вярвам в щастливия край.
Това за мене. Кажи, как я карате вие?
Вече чух, че цените са скочили пак
до върха на църковната камбанария...
Сляп е Господ, потънал е в черния мрак...
А народа търпи, търпи като куче.
И се свива в колибка, и кокъл гризе.
Или, както и аз, се възползва от случая
и изчезва нанякъде. За да бъде добре.
Но да бъдеш добре не е толкова лесно.
Не е лесно да бъдеш щастлив.
Чужди хора, език... Да ти кажа ли честно?
Тук дори и .. дори и света ми е крив.
Красотата на чуждия пясъчен бряг
не ме радва. Не ме вдъхновява.
Аз копнея да стъпя на родния праг,
да си вляза у нас, моя майчице бяла...
Не плачи. Аз не плача. Аз само сънувам.
Всяка нощ аз се връщам насън у дома.
През деня аз работя и съществувам,
а живея щастлива край теб през нощта.
Мила мамо, пиши ми! Завършвам, защото
заваля. Просто пролетен ден!
Има капчици дъжд по писмото...
Приеми сто целувки от мен!
Румяна Симова
http://www.youtube.com/watch?v=8MOtTiYAxRs
* * *
Жал ми е земьо
Жал ми е земьо, жал ми е за тебе
що народ замина в тая чужбина.
Жал ми е земьо, там пари печелят,
чужд живот живеят, за да оцелеят.
Чужбина дава, чужбина взема.
Каквото и да дава, чужбина дом не става!
Жал ми е земьо, жал ми е за тебе
що народ замина в тая чужбина.
Жал ми е земьо, за наш'те в чужбина
чуеш ли как стене душа присадена.
Чужбина дава, чужбина взема.
Каквото и да дава, чужбина дом не става!
Жал ми е земьо, жал ми е за тебе
що народ замина в тая чужбина.
Защо да ги пъдим, а после да ги съдим,
живот да обърнем, че да си ги върнем.
Чужбина дава, чужбина взема.
Каквото и да дава, чужбина дом не става!
http://www.youtube.com/watch?v=Kl8tan_30JE
* * *
РОДИНА
неиздавана песен
Аз те мисля, родино, и чувам --
като музика стенеш у мен!
Твойте нощни дървета целувам
И осъмвам от птици пленен.
Грешна селянка с болка доби
върху сламата в селския пруст
един малък и не много силен,
един български анти-Исус,
който тръгна по тебе невесел
с кама и тракийска торба
и от юноша още се вмеси
във зигзага на твойта съдба.
Аз те мисля, родино, и чувам --
като музика стенеш у мен!
Твойте нощни дървета целувам
И осъмвам от птици пленен.
И когато се пукна над тебе
една есенна нова зора,
своя тих поетически жребий
той за мъка и орис избра.
С този избор тревожен и сложен
аз те моля над всички беди
върху гроба ми беден да сложиш
синева в полунощни звезди!
Аз те мисля, родино, и чувам --
като музика стенеш у мен!
неиздавана песен
Аз те мисля, родино, и чувам --
като музика стенеш у мен!
Твойте нощни дървета целувам
И осъмвам от птици пленен.
Грешна селянка с болка доби
върху сламата в селския пруст
един малък и не много силен,
един български анти-Исус,
който тръгна по тебе невесел
с кама и тракийска торба
и от юноша още се вмеси
във зигзага на твойта съдба.
Аз те мисля, родино, и чувам --
като музика стенеш у мен!
Твойте нощни дървета целувам
И осъмвам от птици пленен.
И когато се пукна над тебе
една есенна нова зора,
своя тих поетически жребий
той за мъка и орис избра.
С този избор тревожен и сложен
аз те моля над всички беди
върху гроба ми беден да сложиш
синева в полунощни звезди!
Аз те мисля, родино, и чувам --
като музика стенеш у мен!
http://www.youtube.com/watch?v=7zhswD3u6
* * *
Емигранти
Вдовица ли си, земьо мила,
заплакала над гроб отворен?
Деца, които си родила,
напускат вече твоя корен.
Дали си нямаш шепа жито
за свойте рожби и си слаба?
Те търсят скрито и открито
зад граници далечни хляба.
Защо ли, моя земьо свята,
оставяш ги без дом и рамо?
Откакто помня на земята,
ти раждаш емигранти само…
Свидни чеда на България,
чакат ви родните майки,
святи чеда на България,
тука е родният дом
http://www.youtube.com/watch?v=mURbkX4DfTI
* * *
Върнете се българи
народна песен
Тръгнали сте вий, млади българи
в Канада,Америка да работите.
Тръгнали сте вий, млади българи
в Канада,Америка да работите.
Ах, върнете се мили българи,
за вас плаче родна майка България.
Ах, върнете се мили българи,
за вас плаче родна майка България.
Раснали сте вий, бедни, но с мечти,
търсите си бъдещето в чуждите страни.
Раснали сте вий, бедни, но с мечти,
търсите си бъдещето в чуждите страни
Не забравяйте майки и бащи,
със съзли на очи живеят в тези тежки дни.
Не забравяйте майки и бащи,
със сълзи на очи живеят в тези тежки дни
http://www.youtube.com/watch?v=65O-ljJuYEM
* * *
Гурбетчии
Шумно е в кръчмата, те са удома
в чашите пак блестят весели лица.
На мъже, приятели идат от далеч.
Гурбетчии, уморени, пийте сладко веч!
Работата няма край, не ще се стопи,
а във вашите сърца мъка се таи,
че оставяте сами жени и деца,
де ли мяташ по земи далеч от дома.
Подай, кръчмарю, тежкото вино,
че гости имаш несрет и не било.
Гурбетът свърши, празник е сега
след много време пак са у дома.
Гурбетът свърши, празник е сега
след много време пак са удома!
Налей кръчмарю от най-тежкото вино,
че гости чакат, то е за добро.
Гурбетът свърши, празник е сега
след много време пак са удома!
Гурбетът свърши, празник е сега
след много време пак са удома!
Звездите греят само, тихо е сега.
Няма глъчка веч в празната кръчма.
Спят гурбетчии тихо, тихо е навън.
Дочакаха душите този сладък сън.
След време ще тръгнат пак, тежко ще е знам!
Да мислиш за любима, ала да си сам.
Така е, гурбетчиьо, няма край нали?
Живота там се плаща тежко и боли!
http://www.youtube.com/watch?v=RN3ef2VbFwM&feature=related
* * *
Българи
Песен наша тук долита с вятъра ехти
по света голям се скита и любов тъи.
С песен искам да се върна в родното гнездо
с песента си да изплача всичкото тегло,
с песен да изплача всичкото тегло.
Хей българи,пейте песента,
че ни чакат у дома майка и баща.
Хей българи,пейте песента,
да извиеме едно българско хоро.
Песен наша тук долита на забравен хан,
чувам само аз копита на кон неоседлан.
Конница препуска дива в родния Балкан
и с песен самодива чака в този стан,
С песни да изплачим всичкото тегло.
* * *
У ДОМА
… И пак онази стряха, вита, ясна…
И пак над нея оня заник тих…
И пак тъй вечерта смирено гасне,
тъй както в Дебеляновия стих.
Но вече тук живеят чужди хора.
И камъчето, хвърлено в нощта,
днес не отваря малкия прозорец…
… Да, аз се губих дълго по света.
Къде ли не замръквах с пътя свирещ!
Къде ли не намирах друг свой дом!
А моят чакал, чакал… най-подире
ми отмъстил за всичко мълчешком.
Завинаги вратата си затворил.
И аз пред прага мълком се теша,
че вишната, отсечена от двора,
е оцеляла в моята душа.
ДАМЯН ДАМЯНОВ
* * *
А мама ми говореше по скайп
и исках да я галя по ръцете,
върху които двойка паяци
годините ѝ в мрежа вплетоха.
И исках да ѝ кажа как ми липсва,
как зее празнина в душата ми,
да ѝ разкажа тъжната си истина
и колко до сега съм се напатила,
и колко ми тежи вината...
Вината, дето бавно ме убива..
И колко всъщност мразя скайпа,
и опашатите лъжи, че съм щастлива.
.. а мама ми говореше по скайп-а
и виждах във очите ѝ надежда,
че мога с всичко да се справя,
че всичко покрай мене се подрежда.
И трябваше да ѝ спестя заблудите,
но нямах сили да го сторя...
Затова се втурнах като лудите
със кармата си да се боря.
... а мама ми говореше по скайп
и колко ласкав бе гласът ѝ,
и вярваше във мене до безкрайност,
и ме побиваха студени тръпки
при мисълта, че хората са смъртни
че утре може да потърся мама,
но с някой друг роднина да се свържа,
и да ми каже - Майка ти я няма...
.. а мама ми говореше по скайп,
накрая ме целуна през монитора
и аз потънах като в тайнство
и топла обич се разля в гърдите ми...
Руми Симова
***
Каквото и да дава,чужбина дом не става!
Животът там се плаща тежко и боли...
* * *
ЕмигрантиВдовица ли си, земьо мила,
заплакала над гроб отворен?
Деца, които си родила,
напускат вече твоя корен.
Дали си нямаш шепа жито
за свойте рожби и си слаба?
Те търсят скрито и открито
зад граници далечни хляба.
Защо ли, моя земьо свята,
оставяш ги без дом и рамо?
Откакто помня на земята,
ти раждаш емигранти само…
Свидни чеда на България,
чакат ви родните майки,
святи чеда на България,
тука е родният дом
* * *
Върнете се българинародна песен
Тръгнали сте вий, млади българи
в Канада,Америка да работите.
Тръгнали сте вий, млади българи
в Канада,Америка да работите.
Ах, върнете се мили българи,
за вас плаче родна майка България.
Ах, върнете се мили българи,
за вас плаче родна майка България.
Раснали сте вий, бедни, но с мечти,
търсите си бъдещето в чуждите страни.
Раснали сте вий, бедни, но с мечти,
търсите си бъдещето в чуждите страни
Не забравяйте майки и бащи,
със съзли на очи живеят в тези тежки дни.
Не забравяйте майки и бащи,
със сълзи на очи живеят в тези тежки дни
* * *
Гурбетчии
Шумно е в кръчмата, те са удома
в чашите пак блестят весели лица.
На мъже, приятели идат от далеч.
Гурбетчии, уморени, пийте сладко веч!
Работата няма край, не ще се стопи,
а във вашите сърца мъка се таи,
че оставяте сами жени и деца,
де ли мяташ по земи далеч от дома.
Подай, кръчмарю, тежкото вино,
че гости имаш несрет и не било.
Гурбетът свърши, празник е сега
след много време пак са у дома.
Гурбетът свърши, празник е сега
след много време пак са удома!
Налей кръчмарю от най-тежкото вино,
че гости чакат, то е за добро.
Гурбетът свърши, празник е сега
след много време пак са удома!
Гурбетът свърши, празник е сега
след много време пак са удома!
Звездите греят само, тихо е сега.
Няма глъчка веч в празната кръчма.
Спят гурбетчии тихо, тихо е навън.
Дочакаха душите този сладък сън.
След време ще тръгнат пак, тежко ще е знам!
Да мислиш за любима, ала да си сам.
Така е, гурбетчиьо, няма край нали?
Живота там се плаща тежко и боли!
* * *
Българи
Песен наша тук долита с вятъра ехти
по света голям се скита и любов тъи.
С песен искам да се върна в родното гнездо
с песента си да изплача всичкото тегло,
с песен да изплача всичкото тегло.
Хей българи,пейте песента,
че ни чакат у дома майка и баща.
Хей българи,пейте песента,
да извиеме едно българско хоро.
Песен наша тук долита на забравен хан,
чувам само аз копита на кон неоседлан.
Конница препуска дива в родния Балкан
и с песен самодива чака в този стан,
С песни да изплачим всичкото тегло.
http://www.youtube.com/watch?v=lsjBS-X8sIA&feature=related
* * *
У ДОМА
… И пак онази стряха, вита, ясна…
И пак над нея оня заник тих…
И пак тъй вечерта смирено гасне,
тъй както в Дебеляновия стих.
Но вече тук живеят чужди хора.
И камъчето, хвърлено в нощта,
днес не отваря малкия прозорец…
… Да, аз се губих дълго по света.
Къде ли не замръквах с пътя свирещ!
Къде ли не намирах друг свой дом!
А моят чакал, чакал… най-подире
ми отмъстил за всичко мълчешком.
Завинаги вратата си затворил.
И аз пред прага мълком се теша,
че вишната, отсечена от двора,
е оцеляла в моята душа.
ДАМЯН ДАМЯНОВ
* * *
А мама ми говореше по скайп
и исках да я галя по ръцете,
върху които двойка паяци
годините ѝ в мрежа вплетоха.
И исках да ѝ кажа как ми липсва,
как зее празнина в душата ми,
да ѝ разкажа тъжната си истина
и колко до сега съм се напатила,
и колко ми тежи вината...
Вината, дето бавно ме убива..
И колко всъщност мразя скайпа,
и опашатите лъжи, че съм щастлива.
.. а мама ми говореше по скайп-а
и виждах във очите ѝ надежда,
че мога с всичко да се справя,
че всичко покрай мене се подрежда.
И трябваше да ѝ спестя заблудите,
но нямах сили да го сторя...
Затова се втурнах като лудите
със кармата си да се боря.
... а мама ми говореше по скайп
и колко ласкав бе гласът ѝ,
и вярваше във мене до безкрайност,
и ме побиваха студени тръпки
при мисълта, че хората са смъртни
че утре може да потърся мама,
но с някой друг роднина да се свържа,
и да ми каже - Майка ти я няма...
.. а мама ми говореше по скайп,
накрая ме целуна през монитора
и аз потънах като в тайнство
и топла обич се разля в гърдите ми...
Руми Симова
***
Каквото и да дава,чужбина дом не става!
Животът там се плаща тежко и боли...
Няма коментари:
Публикуване на коментар