ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...

ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...
ЛЮБОВТА ЛИ?ЛЪЖА БИЛО Е ВСИЧКО,КАЗВАТ... НО КОЛКО ИСТИНИ ДО ДНЕС НАПРАВИЛИ СА МЕ ЩАСТЛИВА?!

вторник, 6 май 2014 г.

ЧЕСТИТ ГЕРГЬОВДЕН!


ДНЕС Е ДЕН НА СВЕТИ ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ,
ДЕН НА ХРАБРОСТТА И БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ,
ДЕН  НА ОВЧАРЯ



Днес Църквата чества паметта на един от най-почитаните светци и мъченици за вярата - 
Свети Георги Победоносец. 
Паметта на светеца се чества от почти всички християни на изток и на запад без разлика от конфесионалната им принадлежност. В много страни като Грузия и Великобритания св. Георги се почита като национален светец. В Грузия, например, съществуват точно 365 храма, посветени на св. Георги, колкото са дните в годината. Самото име на страната, съхранило се в много езици, е производно от името на светеца – Георгия (Джорджия). В други страни като Русия, Германия, Канада, Португалия, Малта, в градове като Венеция, Неапол, Барселона и т.н. св. Георги е светец-покровител на столицата, патрон на града, на армията или на земеделието.  Не по-малко популярен е светецът и на Балканите, в България, Сърбия, Гърция и т.н. У нас св. Георги е патрон на армията. Един от най-древните храмове в християнския свят, посветени на мъченика, е ротондата "Св. Георги" в нашата столица, построена през ІV в. Този факт сам по себе си говори много - само няколко десетилетия след мъченическата смърт на светеца в Сердика е издигнат храм на негово име. Мнозина изследователи застъпват тезата, че вероятно в тази църква и в храмовия комплекс, прилежащ към нея, се е състоял свиканият като вселенски събор в Сердика. 

Голяма е почитта на нашия народ към светеца и не напразно една от най-големите български светини – издигнатият и населяван от българи манастир на Св. Гора (ІХв.) носи името  "Св. Георги". Самият светец нееднократно е показвал своето благоразположение към нашия народ с множеството чудеса, извършвани в отговор на молитвите и почитанието, което българите са му оказвали. Най-известното от тези многобройни чудеса е чудото със самоизписалата се икона на св. вмчк. Георги, която дава и името на нашия манастир на Атон – св. Георги Зограф.  Това чудо е описано в т. нар. Зографска хроника или „Сводна зографска грамота”. Стотици са църквите и манастирите, издигнати от българските царе и велможи, посветени на св. Георги, като по-известните от тях са Кремиковският, Гложенският, Белащенският, Поморийският, Букуровският манастир, манастирът "Св. Георги" до Скопие и много други. Във всеки един от тях се съхраняват многобройни реликви, свидетелства за проявената от светеца молитвена помощ към християните.

Свети Георги е толкова популярен, че той се радва на особена почит дори и в исляма. Св. Георги (араб. Джирджис, Гиргис, познат също и като Ел Худ, Ал Хадр, Ал Хадир) се явява един от главните некоранични герои и светци на исляма. Ислямските му жития удивително повтарят някои от  гръцките и латински версии на житието на светеца с тази разлика, че действието в повечето от тях се развива няколко века по-късно, по времето на Мохамед. Една от най-ранните версии, засвидетелствана от Ат Табари (ІХ в.) обаче говори, че св. Георги е бил ученик на един от апостолите на пророк Иса (Иисус Христос – в исляма Христос е само пророк, макар и най-големият). Св. Георги се опълчил срещу издигането на статуя на Аполон от царя на Мосул - Дадан. За тази своя постъпка той бил жестоко измъчван и многократно умъртвяван, но Бог винаги го възкресявал.
Император Йоан Кантакузин (ХІVв.) свидетелства, че по негово време съществували няколко мюсюлмански храма в чест на св. Георги. За същото свидетелства пет века по-късно пътешественикът Дин Стенли. Днес в Светите земи има около 22 култови места, свързани с името и личността на св. Георги, от тях 5 са обект на поклонение, както от християни, така и от мюсюлмани, а 9 са свързани само с мюсюлманско почитание.
Голямата слава на светеца ражда множество жития, които дълго време дори и до днес объркват изследователите. Към ранните жития се натрупват множество легенди и предания, които пораждат цяла поредица апокрифи. Най-древното житие се намира във Виенския палимпсет  и е датирано от V в. от големия учен, боландиста Иполит Делайе. Много скоро обаче, това първо житие „Passio Georgii” (Мъченичеството на св. Георги) е поставено в числото на апокрифите. То влиза в списъка на забранените, апокрифни четива  в така наречените декрети (с най-ранна редакция от V-VІ в.) на св. Геласий І, папа Римски (+496)С малки изключения повечето жития посочват като родно място на св. вмчк. Георги Кападокия, а за място на неговата смърт се сочи град Лид в Палестина (днес Израел).

Свети Георги Победоносец (275-281 - 23 април 303) е войник в Римската империя, който е почитан като мъченик за Христовата вяра. Свети Георги е един от най-почитаните светци в Източноправославната църква. Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята, той е покровител на Канада, Каталония, Англия, Етиопия, Грузия, Гърция, Черна гора, Португалия,България, Сърбия, градовете Истанбул, Любляна и Москва.
Роден в Кападокия (Мала Азия), на 20 години му е дадена военната титла трибун, след като се проявява като пълководец. През 303 г., по време на управлението на император Диоклециан, е убит, тъй като е защитавал християнската вяра.


Свети Георги и ламята
Едно от най-известните чудеса извършено от св. Георги и заради което е често изобразяван на иконите, убиващ змей, е чудото станало близо до град Вирит, днешен Бейрут, недалеч от град Лида, където лежало тялото на светеца.
Близо до град Вирит имало голямо езеро, в което живеел страшен змей, той често излизал и много хора ставали негова жертва. Когато пък доближавал градските стени дъхът му отравял онези, които били на близо и го вдишвали. Гражданите се опитвали да се преборят със звяра неведнъж, но нямали успех.
Така един ден те решили да помолят техния владетел за помощ, той пък от своя страна издал заповед, с която разпоредил всеки ден да предават на змея по едно от децата си и тъй да се спасят останалите. Издавайки тази заповед той уверил хората, че когато дойде неговия ред и той ще предаде дъщеря си на чудовището. И така всеки ден отвеждали на брега на езерото по едно от децата си докато не дошъл ред на дъщерята на управителя. Когато това станало, гражданите поискали от бащата да изпълни думата си.Той заповядал на детето си да облече най-хубавата си премяна и да отиде на брега на езерото.
Когато змеят излязъл, се появил св. Георги яхнал бял кон и отишъл при девойката.Попитал я защо стои там и плаче, а тя като му обяснила защо е там викала към него да бяга. В този час светецът-воин препуснал към змея и го пробол с копието си.После наредил на момичето да го върже с пояса си и да го завлече в града. Народът, като видял това се разбягал от страх, но св. Георги им заговорил, да не се страхуват, защото Господ Иисус Христос го е изпратил да ги избави от това зло, за да повярват в Него. Подир тези думи светият войн отрязъл с меча си главата на змея, а хората повярвали в Бога и всички до един се покръстили, а те били двадесет и пет хиляди освен жените и децата.
На това място по-късно била съградена голяма църква на името на Божията Майка и друга една на името на св. Георги Победоносец. Тук именно станало и друго чудо, при освещаването на този храм избликнал извор с жива вода, която лекувала много душевно и телесно болни.

Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване.
Празникът се чества на 6 май, но е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден За храброст - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.
През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за „Ден на пастиря“. Традицията е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет.
За българите ГЕРГЬОВДЕН е един от най-големите народни празници, с който идва началото на лятото - Гергьовден. Денят е обявен за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Празникът е в чест на християнския светец Георги, който в народните представи е покровител на овчарите и стадата. Култът към него е свързан с богата обредност и характерни обичаи за различните области в България. Гергьовден е вторият най-празнуван имен ден в България след Ивановден, отбелязван от около 200 хиляди души. Той е имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Ганчо, Генчо, Генади, Гошо, Глория, Генка, Генко, Галин, Галина, Галя.


ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!!!






Няма коментари: