Моят роден град

ГАБРОВО

Град Габрово се намира в подножието на Стара планина в близост до прохода Шипка. Той се разпростира на около 25 километра по поречието на река Янтра.

Габрово възниква през средните векове като стратегическо селище в близост до старопланинските проходи.

Според легендата селището е основано от Рачо Ковача. На 2 км източно от града се намира крепостта „Градище“, съществувала до началото на VII век. При археологически разкопки през 1985 и 1989 г. е проучен многослоен некропол в центъра на Габрово, съществувал в периода XIII-XIX в., както и останките от църквата „Св. Петка“. Така е потвърдено съществуването на селище на габровска територия още по времето на Втората българска държава.

Първото известно име на селището Габрува е от 1477 г., а днешното - Габрово, се появява през XVII век. Един от първите писмени документи, в които се споменава Габрово, е от 1704 г. В него се иска разрешение за ремонт на църквата „Св. Петка“ и се казва, че „тя е наша от завоюването до ден днешен“. Наименованието идва от дървото габър.
В края на XII век тук се развиват занаятите и търговията, както и производства, свързани с обслужването и опазването на проходите през Балкана - ковачество, оръжейничество и др. В годините на османското владичество Габрово е голям занаятчийски и търговски център.

През XIX век тук се практикувани 26 занаята - ковачество (налбантство), ножарство, чакракчийство, грънчарство, гайтанджийство, кожарство, бубарство и много още. Първата текстилна фабрика (1882) е основана от Иван Колчев Калпазанов с помощта на Васил Карагьозов в съдружие с Петко Цокев.

През 1860 г. Габрово е обявено за град. Феликс Каниц казва за него, че през 70-те години на XIX век “е една голяма работилница” и че е “град, който живее от водата”, имайки предвид масово използваната водна сила. Славата на габровските изделия се носи из цялата Османска империя, че и извън нея. В Букурещ и сега има улица, носеща името “Габровени”.
Бързият икономически възход и националното пробуждане са причина още през 1835 г. тук да се открие първото българско светско училище. През 1872 г. то прераства в средно училище, а от 1889 г. - в Априловска гимназия, наречена така в чест на основателя си Васил Априлов, виден възрожденски деятел. Строят се красиви възрожденски къщи, църкви, мостове, чешми, часовникова кула (1835). Жителите на града вземат дейно участие във въстанието на Капитан дядо Никола през 1856 г., в Търновското въстание от 1862 г., в четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868), на Христо Ботев (1876), на Цанко Дюстабанов (1876 г. - изцяло формирана в Габрово). През 1868 г. Левски създава тук революционен комитет. Градът е родно място на Васил Априлов, Цанко Дюстабанов, Поп Харитон, композитора Емануил Манолов, Тодор Бурмов и много други.

И след Освобождението   /1878/ Габрово се развива като най-крупния текстилен център на България, неслучайно получил прозвището „Българският Манчестер“. Градът открай време се слави с пестеливостта и остроумието на своите жители, поради което тук се намира единственият в света Дом на хумора и сатирата.
По време на Балканската война в 1912 година 13 души от Габрово се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Регионален исторически музей - Габрово се съхранява първата българска банкнота със сериен № 000001 от 1885 г.
През 13 век Светите мощи на Света Параскева /Петка/ Епиватска преминават през Габрово на път за Търново, за да останат в специално построения за тях храм на Царевец от цар Иван Асен II в старата столица до падането ѝ под турско робство.
На 24 ноември 2008 г. в храм "Успение на Пресвета Богородица" бяха изложени за поклонение Светите мощи на Света Екатерина, Света Анна и Свети Онуфрий Габровски.

На 21 и 22 септември 2009 г. в Габрово в храм "Успение на Пресвета Богородица" гостува Чудотворната икона на Пресвета Богородица Троеручица от Троянския манастир.
На 19 октомври 2009 г. в храм "Свети Иван Рилски", кв. Бичкиня гостува частица от мощите на Свети Иван Рилски Чудотворец, която се съхраняват във Велико Търново.
На 24.11.2009 г. в храм "Успение на Пресвета Богородица" бяха изнесени за поклонение светите мощи на Света Екатерина, Света Анна и Свети Онуфрий Габровски.

 Габровският хумор е станал пословична черта на характера на габровци, свързана с приписваните им скъперничество и хитрост, съчетани с чувство за хумор и самоирония. В това отношение габровският хумор много прилича на шотландския.

Съществуват много вицове и истории за габровци, в които акцент е техният „тарикатлък“ и пестеливост. Много от тях датират от 19-ти и началото на 20 век, а широка популярност добиват през втората третина на 20 век.

Традиционно в Габрово се провежда карнавал на хумора и Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата, организирани от единствения по рода си в България Дом на хумора и сатирата.

Девизът на габровци:

СВЕТЪТ Е ОЦЕЛЯЛ,ЗАЩОТО СЕ Е СМЯЛ!

Добави в Svejo