ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...

ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...
ЛЮБОВТА ЛИ?ЛЪЖА БИЛО Е ВСИЧКО,КАЗВАТ... НО КОЛКО ИСТИНИ ДО ДНЕС НАПРАВИЛИ СА МЕ ЩАСТЛИВА?!

Ах,морето

Ах, морето...
Иван Ненков

http://www.youtube.com/watch?v=xxtGQRCRVdc

Сянка на птица над късните плажове слиза,
бяга подобно на палав хлапак бриза.
Пясъчни спомени ронят се пак,
вече усещам предесенен знак,
слънцето бавно загръща се в облачна риза.
Все по-студена е всяка вълна,
ала надежда има една...

Ах, морето... ах, морето в мен остава.
То навярно е, което ме спасява.

Сянка на птица от морския бряг литна -
сякаш душа на самотен моряк-скитник
Кой ще опита сега да я спре,
нейно е силното синьо море,
нейния път ще чертаят отгоре звездите.
Бряг си намира всяка вълна
и надежда има една...

Ах, морето... ах, морето в мен остава
То навярно е, което ме спасява



                                                  http://www.youtube.com/watch?                                                                                v=Y1L8uRApYeQ&feature=results_video&playnext=1&list=PL0FB2D9BC0F712568



поглъщам Петя Дубарова


Един далечен фар, като око на гларус,
напълнено със морска светлина,
повика ме при себе си.
Не зная -
да ида или тука да стоя.
Поглеждам към морето.
То люлее и себе си, и хиляди звезди
като златни отпечатъци от пръсти...
То моли ме при него да стоя.
Усещам как и мидите под мене
черупки и треви са ми постлали.
"Постой при нас! Със теб ни е добре!
Ний всички морски тайни ще ти кажем."
Къде да ида?
Толкова неща ме викът или молят да остана.
Дали при фара или тука да стоя
и с мидите добри да разговарям?
Дали със гларусите бели
или с чайките
да дишам на небето ветровете?
Дали пък да отида там, при рибите,
за да ми покажат своето плуване?
О, тука ще остана чак до утрото
и тихо ще изслушам този разказ
на мидите, постлали гърбовете си.
Не ще забравя да целуна фара
по челото, препълнено от блясъци.
Аз своето присъствие на птиците
поне до утрото ще предоставя.
Не ще обидя аз със отказ рибите
и с тях до утрото ще поиграя.



Морска вълна

Дантели се диплят в моите нозе,
със страст и любов ме прегръщат,
изпълват със щастие моето сърце,
далече ме носят и връщат.
Разплела, разпуснала буйни коси,
вълната се хвърля в брега си
и в нейната песен морето шепти.
Тя носи загадка с дъха си -
дъха на безкрайното синьо море
със своята шир безгранична.
Все трепка красиво с прозрачни криле
вълната красива, обична ... Петя Дубарова




Ела сред най - дълбокото, иди при царството на тъмните стихии
била ли си обичана преди -едва сега ще можеш да откриеш
Страхливият ще седне на брега,ще шепне колко много ти е верен
Безсилният ще плаче от тъга,а истинският сам ще те намери
ще иска той с прегръдка да те спре,но ти не се обръщай, нито сприрай
Вълната е вълна насред море,а тръгне ли към плиткото -умира...
Море

Мокър пясък и вълни пенливи,
тичам по брега от слънце озарена.
Като омайна самодива – от теб море
завинаги пленена.

И с поглед вперен в дълбините
и в таз вълшебна морска синева.
Очите ми попиват жадно,
неземната ти красота.

Застанала високо на скалите,
омаяна от твоя морски дъх.
А вятъра играе си с косите ми
и гледам те останала без дъх.

Мечтая да се слея със вълните
и да потъна в твойте дълбини.
Не си ли ти морето на мечтите,
което ми нашепва – остани?...

Надя Уорендър


http://www.youtube.com/watch?v=E4a82LRNdlQ
Една целувка тича по вълните.
При теб ще бъде точно в полунощ.
Почакай я.Дочакай.Не заспивай.
Тя идва да ти донесе любов.
Със десет пръстчета ще те погали.
А ти със жадни устни я изпий.
Почакай -изгревът да се запали.
 И по вълните пак ми я върни ...